Е-стонското чудо
Малката прибалтийска държава е европейски шампион по електронна администрация
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Когато през пролетта на 2007 г. властите в естонската столица Талин решават да демонтират съветски паметник от времето на Втората световна война, те едва ли са си давали сметка, че така ще провокират първата масирана киберофанзива в световната история. В рамките на три седмици онлайн порталите на всички правителствени институции в прибалтийската държава с изключение на министерствата на земеделието и културата са подложени на интензивни хакерски атаки, които успяват да парализират работата им.
Ако това се беше случило в България, едва ли много хора щяха да разберат или да се притеснят. За Естония обаче атаката е тежък удар, защото всички контакти между администрацията на прибалтийската държава и нейните граждани се осъществяват почти изцяло чрез интернет. В крайна сметка се оказа, че не става дума за кибервойна, организирана на Русия срещу нейната бивша съюзна република – виновник беше 20-годишният студент Дмитри Галушкевич. Ефектите от хакерската атака обаче много ясно илюстрират как животът ни става все по-зависим от онлайн технологиите. Особено ако по подобие на Естония искаме да изградим наистина работеща и всеобхватна електронна администрация.
Естонското е-управление става факт в рамките на рекордно кратко време – основните компоненти са изградени в периода 2002-2003 г. За две години прибалтийската държава инвестира само 51.7 млн. евро, като залага основно на софтуерни продукти с отворен код. Така естонците си спестяват милиони евро, които иначе би трябвало да платят под формата на лицензни такси, и не се обвързват ексклузивно с нито една голяма технологична корпорация. По проекта не са ползвани и скъпо струващи външни консултанти.
Естонското електронно правителство работи чрез шест онлайн портала: за граждани, за фирми, за данъци, социален, здравен и статистически. През тях хората могат да плащат своите задължения към държавата, глоби, да регистрират фирми, да правят заявка за всевъзможни разрешителни и лицензи, да подават отчетите на компаниите си, да се записват в бюрата по труда, да издават документи за самоличност и т.н. Нивото на електронното управление в Естония е стигнало дотам, че гражданите дори избират своите управници чрез онлайн гласуване.
Ключов елемент за успешното функциониране на електронното управление в Естония са документите за самоличност. Още през далечната 1994 г. в страната започва дебат дали личните карти на гражданите не трябва да са електронни. Идеята зрее около 7 години и през 2001 г. става факт – в новите документи на естонците започват да се слагат чипове, в които има и електронен подпис. Благодарение на него гражданите на държавата могат да удостоверяват своята самоличност при ползване на правителствени онлайн услуги. В момента над един милион граждани на бившата съветска република (от общо 1.5 млн. души) притежават ID карти с вграден електронен сертификат. Отскоро естонците започват да предлагат и мобилен вариант, който е във формата на телефонна SIM карта. Тя се слага в апарата и може да случи едновременно за електронна идентификация и за безжични разговори (да, в Естония за разлика от България има действаща преносимост на номерата).
3 коментара
Очевидно естонците са хора, а не маймуни, каквито са жителите на някои югоизточни европейски държави. Естонците се развиват, а някои други "европейци" си мислят, че щом имат ядене, пиене, бентли и мацка, не им трябва нищо друго.
как ще ги стигнем.............
До коментар [#1] от "Асен Калчев":
Прав си, ама както ме контрираха и мен като казах нещо подобно - "Ама си нямат роми..." :) /пък и не беше точно с "роми" ама подробности/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.