Живот на дупки

"Начинът по който прекарваме дните си е, разбира се, начинът по който прекарваме живота си. Това което правим в този или онзи час е това, което правим." Тези мисли на американската писателка Ани Дилард, споделени преди време от блога на Мария Попова Brain pickings, добре отиват на все по-дългите летни дни, в които живеем. Те изглеждат едновременно разтеглени и свити, натоварени с тревога и в същото време слънчево-дъждовно безгрижни. Прекарваме дните си в очакване нещо да се случи, докато в същото време пропускаме ставащото около нас.

Животът в България тези дни е като магистрала към морето, пълна с дупки, ако изобщо съществува.

• Дупка 1: Коронавирусът е тук, в случай че сте забравили. В София разпространението му вече е дифузно, дори има причина да се смята, че е станал по-смъртоносен отпреди.
• Дупка 2: Свободата на словото за сметка на това отдавна я няма. Един от издателите на "Капитал" е изправен пред опасността да бъде вкаран в затвора по дело, сглобено заради редакционната позиция на вестника, един от журналистите ни пък беше преследван в село до Варна.
• Дупка 3: Когато държавата е превзета, икономическата свобода е химера, както откриха братя Бобокови.
• Дупка 4: Без свободен бизнес и свободни медии 12-те милиарда евро, които ще се влеят допълнително в България в следващите няколко години, ще подхранят предимно пипалата на същия октопод.

И защото животът прилича на ементал - сладък е между дупките, когато и ако все пак стигнете морето, е хубаво да имате какво да прочетете. Например разговорите с няколко интересни хора. От бизнес гледна точка не е лошо да погледнете какво казва Михал Качмажик, изпълнителен директор на Buzz - новият полски бранд на Ryanair, който ще отговаря и за България: полетите ще се възстановяват постепенно от юли, като обещанието е, че цените ще падат. А Албена Георгиева, директор на "Билла", признава, че кварталните магазинчета са били големият печеливш от короната досега, но спадът на клиенти е бил компенсиран от повишаването на средния разход, защото хората са пазарували за повече от едно семейство, което е признак за повече социалност в едно отчуждено общество, в което все повече всеки мисли само за себе си.