Да влезеш в историята

Понякога има истории, които намират място в новините - медиите им обръщат много внимание, без в тях да има нещо значимо. Друг път обаче има на пръв поглед малки новини, зад които се крият големи и важни истории. Темата от корицата в този брой е такава. Дори и да не следите активно какво се случи тази седмица, периферно ви е направила впечатление историята за това как по време на живо излъчване във facebook към един от лидерите на "Демократична България" Христо Иванов се приближава човек, който му казва нещо за "Маджо". Пропагандата на властта след това побърза да нададе вой, че това едва ли не показва връзки на мутрите с опозицията на ГЕРБ и прокуратурата (вижте коментар защо това е нелепо тук). Но всъщност в тази случка има толкова много история, че журналистите с по-добра памет могат, подобно на добри археолози, да покажат стари отношения и случки, които са довели до положението, в което се намира България сега. В темата от корицата ни ще може да прочетете каква е цялата история зад репликата за Маджо, както и кой е самият той, кои са неговите партньори и как са свързани с властта сега.

Един от изводите от нея е, че на власт в България в момента продължава да е беззаконието. Мутрите не са по улиците, но не са и изчезнали. Някогашните "борци" не се виждат толкова брутално, но се занимават със същото. Те пак печелят пари, като ограбват стойността, създадена от другите - от всички хора през бюджета, от европейските данъкоплатци през фондовете или като се превземат чужди фирми. Разликата е, че бухалките са сменени с доверени хора на различни места в различните власти.

От това има не само преки, но и косвени щети. Преките са ясни - стойността на кражбите вероятно може да се изчисли като процент от публичните финанси. Косвените щети обаче не са никак за подценяване. Един от ефектите на това, че важни звена във високите етажи на администрацията работят друго, е, че държавата става силно неефективна.

Един от най-видимите примери за това тази седмица е липсата на реакция за широкото разпространение на коронавируса в България. След сериозния локдаун през пролетта рязкото премахване на мерките и масовото неспазване на препоръките доведе до бърз ръст на заразените. Сега увеличението се стабилизира, но дори и сегашното ниво се оказа, че е в състояние да събори здравната система в Добрич, където на практика няма кой да лекува болните от COVID-19, а държавната болница се е превърнала в развъдник на заразата. Целта на локдауна по принцип беше да се спечели време държавата да се подготви по-добре за пика на заразата. Това време обаче не изглежда да е използвано напълно разумно - България в момента има много болнични легла, от които няма особен смисъл, заради суперсериозния дефицит на лекари. И не само това - през изминалите месеци капацитетът за тестване не е развит толкова, че да се правят достатъчно изследвания. На глава от населението България е на последно място от цяла Европа. (Вижте всичко по тази тема и рисковете, които създава, в този текст.)