Рухващи под собствената си тежест лъжи

Пропагандната машина, обслужваща властта, от години работи по един прост начин - да се окалят опонентите й, като им се припишат греховете, за които критикуват същата тази власт. Манипулацията, основана на огледалния принцип, цели да се размие разликата между фактите и измислиците и да се налага усещането, че всички са маскари. Така се поддържа ефикасно внушението, че няма алтернатива.

Тази седмица не случайно същият похват беше употребен срещу лидера на "Демократична България" Христо Иванов. Репликата, която му отправи бившия депутат от НДСВ и източник по скандалния казус "Осемте джуджета" Димитър Ламбовски, "тоя се е обаждал на Маджо" беше взета на широко въоръжение от придворните медии, за да се пришие връзка на Иванов с Маджо и СИК, а оттам и да се представят протестите като сценарий на групировките от мутренските години през 90-те. Просто защото един от основните лозунги на протеста е "Мутри, вън!"

Освен че е зле скалъпен, този опит бързо се обърна срещу самата власт. Първо, защото сюжетът зад тази реплика изобличава ключови нейни лица - бившият шеф на КФН и ББР Стоян Мавродиев се оказа "тоя, който се е обаждал на Маджо" (виж темата на броя).

Второ, защото всеки разговор за влиянието на мутрите в политиката минава и през биографията на премиера Борисов, защото неизменно води до свързаността му със СИК и същите тези герои с прякори от началото на прехода. Затова Борисов да говори за "гузната физиономия" на Христо Иванов в контекста на Маджо е като крадецът да вика "дръжте крадеца".