🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ще стигнем ли и до закон за подозрителните

За слабите резултати на прокуратурата Гешев поиска опростен наказателен процес

Главният прокурор е за брутална политическа самореклама
Главният прокурор е за брутална политическа самореклама
Главният прокурор е за брутална политическа самореклама    ©  Юлия Лазарова
Главният прокурор е за брутална политическа самореклама    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Петър Чолаков, политолог, в коментар за "Дойче веле"

Постепенно завесата над политическата философия на главния прокурор Гешев се повдига. След като разкри, че негови зложелатели са "либералните анархисти", които атакували хибридно него - Божия инструмент, Гешев ни зарадва и със следващото парченце от пъзела: той бил християнсоциалист. При това не какъв да е, а от сой! Гешев произхождал от стар партизански род, а негов роднина бил дори прототип на овчарчето Калитко. Не бих се изненадал, ако по примера на премиера Борисов (който също много обичал "да се прави на луд", както ни осведоми гласът от оня запис) друг негов близък се окаже жертва на тоталитарния режим.

Почти всяко семейство има своя митология. Някои от тези разкази имат основания в действителността, други са откровени измишльотини, трети са просто за майтап. И ако легендите все пак предизвикват добродушни усмивки и гордост, когато се разказват в тесен семеен кръг, навън често е по-добре да се премълчават.

През 1986-а, когато беше световното по футбол в Мексико, докато ритах топка, мой близък роднина дойде при мен, сложи ръка на рамото ми и с тържествен тон разкри, че съм далечен роднина на бразилската легенда централен нападател Антонио де Оливейра Фильо, известен на цял свят като Карека. Както може би се досещате, аз, с целия си акъл на 8-годишен наивник, веднага разтръбих за моя аристократичен произход на децата от махалата. След като експресният обективен анализ показа, че нямам бразилска кръв, освен закачките изядох и няколко шамара - заради самохвалството. Прибрах се вкъщи разреван, посрамен и бесен на роднината, който ми бе доверил "тайната".

Ако между децата хвалипръцковщината рядко минава, защо много политици и първи държавни мъже не само са превърнали тупането в гърдите в своя запазена марка, но и избирателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Защо легендите им пускат дълбок корен? И тук не става дума за проблема за гражданската компетентност (известен в политологията), а за престъпното лековерие, което понякога проявяваме, ставайки жертви на бруталната политическа самореклама.

За слабите резултати на прокуратурата Гешев поиска опростен наказателен процес.

Няма да се мъча да отгатна какво точно влага г-н Гешев в понятието "християнсоциалист". За работата на прокуратурата и нейната "философия" най-добре говорят числата. Според в. "Сега" от началото на 2019-а до 5 август 2020 г. прокуратурата е осъдена по над 370 граждански дела за обезщетение и дължи общо близо 4.8 млн. лв. Накратко, всеки работен ден данъкоплатците плащаме средно по 11.4 хил. лв. заради немарливостта на обвинителите. Ето тези числа са истинската атестация за това както върши г-н главният прокурор. А иначе е ясно, че той има готов отговор: трябва да се опрости нашият наказателен процес.

През 1793-а, по време на революционния терор във Франция, е приет Закон за подозрителните (Loi des suspects). За "подозрителни" са обявени тези, които със своите отношения, поведение, думи или написаното от тях "са се показали като врагове на свободата". Това ли предлага г-н Гешев: период на Велик терор? Полицейските действия срещу журналисти и протестиращи показаха, че подобен, кошмарен за една европейска страна, сценарий далеч не е неправдоподобен.

Парадоксално, но факт - от една страна е упоритото мълчание в продължение на месеци за това прегрешил ли е премиерът ("Барселонската афера", снимките от спалнята с пачките, кюлчетата злато, пистолетът и пр.), мотаенето по случая с "Осемте джуджета" и т.н. От друга - контрастната свръхекспедитивност, която прокуратурата демонстрира срещу президентските секретари. И друг пример от последните дни - разпитът на репортер от "Сега", който се осмелил да направи имотна справка за един от охранителите на летния сарай на Доган (пазачът, който хвърли българския флаг), запечатан във видеата от акцията на Христо Иванов през лятото.

На фона на ниската оценка, която обществото дава на прокуратурата, както и на множеството гласове, които настояват за неговата оставка, може би единствената религия, която подобава на г-н Гешев, е тази на мълчанието и смирението.

Все още няма коментари
Нов коментар