Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Коментар на Института за пазарна икономика за предложените промени в Закона за защита на конкуренцията
От години живеем в ситуация, в която администрацията и законодателят измислят и приемат напълно политически мотивирани и/или лобистки правила. Предложените промени в Закона за защита на конкуренцията със сигурност ще се състезават за топ 10 на най-вредните поправки за 2021 г., ако бъдат приети така, както са предложени. Бизнесите и клиентите им, т.е. потребителите, дълго ще плащат цената на невежеството и безпардонността на чиновниците.
Ето няколко примера:
- забраняват се ексклузивни доставки на храни и селскостопански продукти, въпреки че подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството си по начин, че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика, която сама по себе си не застрашава конкуренцията
- въвежда се забрана на искане за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи, въпреки че споделяне на транспортни и логистични разходи между доставчик и търговец може да има множество предимства за оптимизация на разходи и лесен достъп до качествени логистични услуги, което би било в полза на двете страни в договарянето, както и на крайните потребители
Ако предложенията бъдат приети, със сигурност ще влязат в топ 10 на най-вредните поправки за 2021 г.
- удължава се мандатът на КЗК и се въвежда възможност за преизбиране, което означава, че съставът на комисията може да се запази за 14 години един и същ, което е по-дълго от всички мандатни длъжности в страната.
Възможно е според нас добронамерено и не толкова добронамерено тълкуване за осмисляне на повечето предложения, които засегнатите пазарни участници определят като вредни.
При добронамерена интерпретация тези примери показват колко малко българската администрация и правителство разбират икономиката. Тази липса на разбиране се отнася както за обичайните бизнес модели, например семеен магазин или ферма за мляко, така и за по-сложните - голяма търговска верига или производител на месо със затворен цикъл на производство. Традиционните компании създават стойност под формата на стоки или услуги и след това ги продават на някого по веригата за доставки. Големите търговски вериги са фокусирани върху изграждането и улесняването на мрежа, осигуряването на лесен достъп, голям избор и конкурентни цени. На практика те свързват собствениците на средства (производителите) с тези, които се нуждаят от продукт или услуга (потребителите).
При по-малко добронамерен прочит се вижда, че институциите в България напълно разбират икономиката на традиционния и големия бизнес, но решават да не я вземат предвид, за да постигнат две политически цели - протекционизъм и възможност за ръчно влияние върху бизнеса според целите. Резултатът от този избор се отразява на лошите резултати на България по отношение на конкурентоспособност, инвестиции и иновации в икономиката.
Очакванията ни са, че ако се приемат тези предложения и се продължи принципно с вредните, необосновани и лобистки регулации, България все повече ще влоши ефекта от регулирането на продуктовите пазара, а това изобщо, ама изобщо няма да е добре - и за предприемачите, и за потребителите.
От становището на БСК
Под предлог за въвеждане две директиви на ЕС в българското законодателство предложението за промени на ЗЗК немотивирано и без предварителна дискусия със заинтересованите страни:- въвежда нарушения, които не представляват нелоялни търговски практики (НТП) съгласно директивата и водят до непропорционална намеса в свободата на договаряне между производители и купувачи на селскостопански и хранителни продукти
- предвижда за НТП прекомерни санкции в размер до 5 на сто от приходите на предприятието нарушител, които не се изискват от директивата
- позволява на КЗК допълнителна намеса при сливания и придобивания без ясни критерии за тези правомощия
- ограничава правото на достъп на страните до преписката, водена от КЗК, което е предпоставка за нарушаване на правото им на защита
- променя правилата за мандатност на членовете на КЗК по начин, който не се изисква от директивата, и създава съмнение за разрешаване на конюнктурни въпроси вместо засилване на независимостта на институцията.
Изброяването на проблемите е неизчерпателно. Някои от повдигнатите въпроси изискват по-съществено преосмисляне и не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.