Управляващите се сещат за правата, когато паднат от власт
България е осъдена в Страсбург, защото нарушава принципа, според който гражданите трябва да са непрозрачни за държавата, а тя - да е прозрачна за гражданите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Може би за първи път ЕСПЧ осъжда повторно за едно и също нещо държава, която не е гарантирала гражданите срещу злоупотреба при тайно следене. Гаранцията срещу тайно следене, извършвано както чрез специални разузнавателни средства (СРС), така и чрез достъп на службите, полицията и прокуратурата до данни за трафика на електронни съобщения (кой, кога, с кого и откъде си говори или пише), е изключително важна в демократичното общество. Тук е нарушен принципът на демокрацията, според който гражданите трябва да са непрозрачни за държавата, а тя - да е прозрачна за гражданите.
Нарушението у нас се осъществява като, от една страна, има практики на непрозрачност на управлението и откази да бъде предоставяна обществена информация, а от друга - държавата чрез свои институции има широк достъп до данни, от които може да прави изводи за хората и техния личен живот.
През годините въпреки някои формални стъпки както Законът за специалните разузнавателни средства, така и Законът за електронните съобщения, но най-вече процесът на тяхното прилагане, не просто останаха на нивото на 2007 г., когато България беше осъдена за пръв път, но се влошиха. Наистина създаде се Национално бюро за контрол на СРС, но в предходен мандат неговите опити да си върши работата и да прави проверка за злоупотреби доведоха до удари, отстраняване на заместник-председател, а впоследствие - подмяна и обезкръвяване.
По отношение на трафичните данни се оказва, че хем няма институция, която да осъществява цялостен контрол, хем дори статистиките не са прозрачни. Да не говорим за разширяването на приложното поле на достъпа до трафични данни след обявяването на извънредното положение през 2020 г., което Конституционният съд обяви за непропорционална мярка. Това решение, както и предходно решение за обявяване на разпоредби от Закона за електронните съобщения за противоконституционни, не бяха достатъчна аларма, за да може Народното събрание да запретне ръкави и най-после да създаде реални гаранции срещу произвол.
Както изглежда, за пръв път ЕСПЧ решава по темата "трафични данни". В други държави - членки на ЕС, въпросът беше окончателно решен с приети от техните конституционни съдилища решения. При нас независимо от двете решения на КС се наложи съдът в Страсбург да повтори, че нещата не са наред и Европейската конвенция за правата на човека е нарушена.
Управляващите у нас трябва да се научат, че за да се спазват правата на хората, трябва да има реален контрол и защита. Още повече че, колкото и да се задържат едни управляващи на власт, те неминуемо си отиват рано или късно и идват други на тяхно място. Тогава те се сещат, че правата на човека са нещо важно, че има злоупотреба с техните права и т.н., което удобно са били забравили преди, докато са седели в престолите на властта.
За да се повдигне нивото на цялото общество, трябва да се научат тези азбучни уроци и да се промени самата култура на управление. Ако всеки работи с ясното съзнание, че утре обект на злоупотреба може да бъде както той, така и негов близък, ще се стреми да гради не колиби от слама, а диги, които да спират с мощната си конструкция напора на произвола, тиранията и корупцията.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.