Над световната икономика е надвиснал токсичен микс с рискове от рецесия

Американската инфлация, eвропейската енергийна криза и вълната от омикрон в Китай застрашават да забавят глобалния растеж

Няколко икономики могат да влязат в рецесия, макар и по различно време в зависимост от препятствията, пред които са изправени.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Няколко икономики могат да влязат в рецесия, макар и по различно време в зависимост от препятствията, пред които са изправени. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Само преди година световните икономисти празнуваха бързото възстановяване от рецесия. Сега те се притесняват, че следващият спад може да наближава. В САЩ Федералният резерв се готви да се бори с високата инфлация чрез рязко повишаване на лихвените проценти и свиване на баланса. В Европа скъпата енергия изчерпва покупателната способност на потребителите и оскъпява работата на заводите. И в Китай вълната на варианта омикрон накара властите да въведат най-строгите ограничения от началото на пандемията.

Това е мрачна комбинация за световния растеж и прогнозите се влошават. Няколко икономики дори могат да влязат в рецесия, макар и по различно време в зависимост от препятствията, пред които са изправени.

Икономиката на САЩ прегрява. Годишната инфлация стигна 7.9%, а почасовото заплащане е с 5.6% по-високо, отколкото преди година. В САЩ има близо два пъти повече свободни работни места, отколкото безработни - най-високото съотношения от 70 години насам. През по-голямата част от 2021 г. централните банкери се надяваха, че американците, които са напуснали работната сила след началото на пандемията, ще се завърнат, помагайки да охладят пазара на труда. През последните шест месеца техните молби бяха чути: над половината от липсващите работници в най-добрата трудоспособна възраст са се завърнали. И все пак ръстът на заплатите се е увеличил, може би защото работниците преговарят усилено, тъй като повишаването на цените влошава жизнения стандарт.

Натискане на паричната спирачка

Фед се нуждае от забавяне както на ръста на заплатите, така и на цените, за да може да постигне целта си от 2% инфлация. Очаква се да повиши краткосрочните лихвени проценти, които в началото на годината бяха под 0.25%, до над 2.5% до декември, както и да продължи да ги покачва над 3% през 2023 г. Миналата седмица централната банка представи план за свиване на своя баланс с облигации на стойност 8.5 трлн. долара от май с много по-бързи темпове, отколкото през последния период на "количествено затягане".

Натискането на паричната спирачка, въпреки че е необходимо, застрашава растежа. Историята показва, че Фед ще има затруднение да охлади пазара на труда, без в крайна сметка да вкара икономиката в рецесия. От 1945 г. насам само три пъти е успявал да осъществи "меко приземяване". И никога не го е постигал, докато се бори с високата инфлация. Инвеститорите в облигации се обзалагат, че до две години Фед отново ще трябва да намали лихвените проценти, тъй като икономиката отслабва. Предвид предишните резултати рецесия през следващите две години изглежда вероятна.

Проблемите на Европа

Европа също има проблем с инфлацията, но досега тя е причинена повече от скъпата вносна енергия, отколкото от прегряване. Руската инвазия в Украйна и западните санкции застрашават енергийните доставки на континента. Цените на газа за следващата зима са 5 пъти по-високи, отколкото в САЩ и разходите за енергия за домакинствата са близо двойно по-високи като дял от БВП (отчасти защото Европа е по-бедна). С повишаването на цените на енергията потребителската увереност спада. Компаниите също изпитват затруднения: промишленото производство във Франция спадна през февруари.

Като цяло европейската икономика вероятно ще продължи да расте през 2022 г. Но положението изглежда деликатно. Спре ли Европа да внася руски газ - дали защото е решила така, или защото Кремъл реши да прекъсне доставките - заплахата от рецесия ще нарасне.

Заплахата за световния растеж от избухването на вълната от омикрон в Китай е най-тежката и непосредствена. Китай съобщи за над 20 хил. нови случая на вируса на 6 април. Тъй като правителството се стреми да елиминира ковид-19, 26-те млн. жители на Шанхай, както и жителите на други големи градове с огнища на заразата, са изолирани. Според Goldman Sachs, ако предходната зависимост между ограниченията и БВП се запази, производството в Китай ще бъде със 7.1% по-ниско, отколкото в свят без ограничения. Ограниченията също така ще нарушат световната търговия, която все още се бори с последиците от началото на пандемията. Шанхай е последното световно пристанище, в което стотици кораби се намират в открито море в очакване да натоварят или разтоварят.

Президентът на Китай Си Цзинпин призова властите да намалят ограниченията. Но ако отвори прекалено рано, континенталната част на Китай ще се изправи пред вълна от инфекции и смърт, подобно на тази, която неотдавна сполетя Хонконг. Това би изплашило потребителите и би се превърнало в отделен източник на икономически сътресения. Докато Китай не ваксинира достатъчен брой от възрастните си граждани, използвайки най-ефективните ваксини, ограниченията ще бъдат трайна характеристика на неговата икономика и източникът на нестабилност в световен мащаб.

Вината за множеството проблеми пред световната икономика е изцяло на политиците. Задачата на Фед е да отнеме купата с пунш точно когато започва партито; вместо това той е ръководил купона. Европейските правителства оставиха континента да стане зависим от руския природен газ. И китайските трудности при потискането на омикрон бяха предвидими и широко прогнозирани. Икономическите проблеми често се появяват като гръм от ясно небе. Днешната рецесия, която се задава, беше предотвратима.