Коментари и анализи

Битката с големите лъжи

Демокрациите в света трябва да признаят, че дезинформацията не е нищо друго освен продължаване на войната с други средства

Кремъл отдавна е експерт в тъмното изкуство на дезинформацията

Ноел Леноар

Кремъл отдавна е експерт в тъмното изкуство на дезинформацията © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ноел Леноар, бивш конституционен съдия и бивш министър по европейските въпроси на Франция, в коментар за Project Syndicate.

От "Протоколите на Сионските мъдреци" до абсурдните твърдения на руския президент Владимир Путин, че Украйна се управлява от нацисти, извършващи геноцид над руски говорещото население на страната, Кремъл отдавна е експерт в тъмното изкуство на дезинформацията.

"Протоколите" са фалшификат, публикуван в Русия в началото на ХХ век, който уж изобличава еврейски заговор за постигане на световно господство. Една от най-големите лъжи в историята, това се превръща в стълб на яростен и заразен антисемитизъм, който в крайна сметка доведе до унищожаването на повечето европейски евреи от Третия райх на Хитлер. Що се отнася до голямата лъжа на Путин, тя не заблуди почти никого извън Русия, но може да е провокирала някои от зверствата, които зле обучените, зле информирани войници на Русия са извършили в Буча и другаде. Дезинформацията и лъжите понякога са смъртоносни.

Западните демокрации получиха ясен сигнал за пробуждане през 2016 г., когато Русия се намеси в президентските избори в САЩ от името на Доналд Тръмп и в референдума за Brexit в Обединеното кралство в подкрепа на напускането на ЕС. Тези два шока алармираха световните демокрации за факта, че авторитарните държави отприщват нов вид информационна война срещу тях. Целта е да дестабилизират, разделят и отслабят демократичните общества, като се започне от Европейския съюз.

По времето, когато се проведоха изборите за Европейски парламент през 2019 г., руските опити за намеса бяха вече предизвестени и Европейската комисия отговори с план за действие срещу дезинформацията и допълнителни мерки за защита на изборния процес. Независимо от това демокрациите си остават изключително уязвими към потенциални намеси.

Те не могат да отговорят със собствена контрапропаганда, за да не загубят достоверност в очите на и без това недоверчивата публика. Проверката на фактите, която прилагат, има само ограничен ефект. Освен това демокрациите не могат да се откажат от основни принципи като свободата на изразяване, която Френската декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г. описва като "едно от най-ценните права".

Разбира се, тази свобода не е абсолютна. Човек няма право да нарушава правата на другите. Много европейски страни имат закони срещу речта на омразата. Във Франция и другаде например отричането на холокоста е престъпление и расистките демонстрации биха били немислими.

ЕС направи много в регулацията на дигиталните платформи, от които все повече се очаква да служат като гарант на информационната почтеност. Съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA), който ще влезе в сила през 2023 г., онлайн платформите ще трябва да отговарят на нови изисквания за прозрачност, като например чрез обяснение как работят техните алгоритми и чрез публикуване на годишни доклади за незаконното съдържание (като реч на омразата), което са премахнали.

Платформите ще бъдат задължени също да информират правоприлагащите органи с информация, която може да е свързана с нарушения на закона или да сочи към сериозна заплаха за живота или сигурността на хората. А наказанията за тези, които не спазват DSA, могат да стигнат до 6% от годишните им глобални приходи.

Но текстът на закона всъщност не регулира "дезинформацията" - термин, въведен от СССР през 20-те години на миналия век, за да опише предпочитания от тях инструмент за пропаганда и дестабилизация. По-скоро ЕС е загрижен за доказуемо невярна или подвеждаща информация, създадена, представена и разпространявана с цел икономическа изгода или умишлена измама на обществото", или по-точно "принудителни и измамни усилия за нарушаване на свободното формиране и изразяване на политическата воля на индивидите от друга държава или нейни агенти".

Трябва да оценяваме големите лъжи като това, което са: умишлени атаки срещу нашите общества. Общият съд на ЕС наскоро отхвърли жалба на RT след суспендирането на лиценза й за излъчване във Франция. Интересите на ЕС, постанови той, "целят да защитят държавите членки срещу кампании на дезинформация и дестабилизация, които биха се провеждали от медиите под контрола на руските управляващи и които биха застрашили обществения ред и сигурността на съюза в контекст, белязан от военната агресия срещу Украйна".

Това разсъждение не трябва да се ограничава до контекста на военната инвазия. Санкциите срещу всеки, който търгува с фалшиви новини, трябва да бъдат проектирани на същата основа. Сега, когато Съветът по търговия и технологии между ЕС и САЩ се съгласи да предприеме координирани мерки срещу дезинформацията, има възможност да се създаде по-ефективен отговор на заплахата от авторитарна информационна война.

Ако перифразирам Клаузевиц, световните демокрации трябва да признаят, че дезинформацията не е нищо друго освен продължаване на войната с други средства. Защитата срещу подобни заплахи ще изисква не само по-силни логистични средства, но и по-силни правни инструменти.