Коментар | Високи сини планини, концесии и депутатски низини
Промените в Закона за горите са всъщност битка за загубеното доверие в държавата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди много, много години, толкова отдавна, че Бойко Борисов още беше чисто нов, а Орлов мост още не беше станал място за протести, няколко хиляди души затвориха ключовото кръстовище в центъра на София. Това беше първият масов протест в България от 1997 г. насам: беше минало цяло едно "златно" десетилетие и половина, в което българите забогатяваха, успокояваха се, влязоха в ЕС и НАТО, смениха по мирен път няколко кабинета, не бяха излизали на улицата и започнаха да мечтаят за бъдещето. Подобно на всеки човек, който е задоволил основните си нужди, започнаха да мислят за повече: този протест не беше за инфлация или комунизъм, а за горите.
Един близък до всяка власт концесионер - "Юлен", беше решил, че след като е успял да получи пълно съдействие от институциите за превръщането на Банско в частен ски курорт, сега може да узакони не само миналите, но и бъдещите си дейности. Превземането на планините обаче се оказа болезнена тема за събуждащата се средна класа в България и младите хора. Те не протестираха толкова срещу конкретните текстове в закона, колкото срещу идеята, че някой може да прави каквото си поиска, без да се съобразява нито с общественото мнение, нито с институциите, нито с правилата.
През 2012 г., след влизането в ЕС и привидното нормализиране на България, това изглеждаше като битка, която може да бъде спечелена.
Десет години по-късно тази битка продължава. Тази седмица нови поправки бяха внесени в тотално нефункционалния парламент, който си отива, с идеята да минат бързо и на коляно, по същия тертип както и винаги досега. И не минаха отново. Това, на пръв поглед, е странно.
В последните години протестите за какво ли не станаха ежедневие, Орлов мост се превърна в символ, правителства падаха и идваха, Бойко Борисов отдавна не е нов, а в това десетилетие толкова много хора правеха под неговото крило каквото си искат, без да се съобразяват с никакви закони, че дори идеята някой да бъде държан под отговорност изглежда смехотворна.
На този фон може би изглежда странно, че казусът с втората кабинка на Банско, или с по-лекия режим на строеж на лифтове и писти, все още не е разрешен. Това все пак е концесията, за която през 2011 г. цял един министър призна, че е увеличена с десетки хектари повече от позволеното, а през 2016 г. МС предложи това да бъде узаконено.
Причината за този неуспех може да бъде обяснена с това, че тази концесия се превърна в символ на сбъркания модел на държавата.
В нея има регистрирани в миналото нарушения. Има неща, които трябва да се направят и ясен модел, по който може да се случи това. Лифтове и писти може да се развиват в България, естествено, но по правилата и с гаранции, че те няма да бъдат заобикаляни.
Но нито държавата, нито концесионерът някога пожелаха да обсъдят това. През всичките тези години никой не призна, че е сбъркал и се е възползвал от дупките в системата.
"Било каквото било", сякаш казват и от едната, и от другата страна на масата. Това е покъртително очевиден съюз, който показва фундаментално неразбиране на един основен принцип, на който се гради съвременната държава - легитимността и доверието. Казано просто, държавата и нейните институции съществуват, защото хората вярват в тях. Начинът, по който изразяват тази вяра, е чрез спазването на правилата им.
Ако тази вяра изчезне, нищо не може да бъде постигнато. Най-добрият пример е движението по пътищата - ако никой не вярва, че другите спазват правилата, всички ще се движим по-трудно. Концесията на Банско не е единственият такъв пример, естествено. Управлението на Пловдив и София е в подобна ситуация, както и на много други неща. Но е може би най-символният.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.