Още една постановка падна от афиша на прокуратурата: нахлуването в президентството

Прекратеното дело срещу президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков отново поставя въпроса за функцията на държавното обвинение

Ден след атаката на държавния глава Румен Радев срещу почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски прокуратурата и ДАНС проведоха "акция" в президентството

Румяна Червенкова

Ден след атаката на държавния глава Румен Радев срещу почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски прокуратурата и ДАНС проведоха "акция" в президентството © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Софийската градска прокуратура съобщи в понеделник, че делото срещу секретаря на президента Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков е прекратено. В самото съобщение двамата бивши обвинени в "престъпен сговор" са обозначени с инициалите П.У. и П.Б.

Наказателното производство срещу тях беше образувано през юни 2020 г., а през юли служители на МВР и Специализираната прокуратура нахлуха зрелищно в президентството. Същия ден Узунов и Пламен Бобоков бяха арестувани. Обвинението срещу тях беше за престъпно сдружаване и търговия с влияние, базирано на проследена комуникация помежду им, която беше публично разпространена. На медиите беше предоставен и записан разговор с твърдението, че е между Пламен Бобоков и "вероятно лице с имунитет", както беше наречен президентът Румен Радев.

Още тогава от изнесените "доказателства" не можеше са стане ясно в какво се състои "престъпният сговор", а впоследствие съдът обяви ареста на двамата за незаконен. С прекратяването на делото и самата прокуратура на практика потвърждава съмненията, че случаят е бил поредната й постановка с тежък дъх на поръчка.

И тази акция като всички подобни беше съшита с бели конци, но предизвика и неочакван ефект за инициаторите й. Нахлуването в сградата на "Дондуков" 2 стана часове след като президентът Радев в публично обръщение попита защо Националната служба за охрана пази почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски. Поводът за това беше прякото излъчване във фейсбук на разигралите се сцени при "сараите на Доган" в парка "Росенец" край Бургас, където гардове на НСО избутаха лидера на "Да, България" Христо Иванов, за да не му позволят да стъпи на плажа, който по конституция е държавна собственост.

Изпращането на прокуратурата в президентството като отговор на изявлението на Радев показа именно политическата ѝ употреба. Което отприщи и мащабните протести през 2020 г. срещу корупцията с искане на оставките на тогавашния премиер Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Тези протести бяха сравнявани със събитията от юни 2013 г., когато парламентът гласува Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност, но, вероятно и с натрупването, предизвикаха много по-голям трус в политическото статукво. След поредицата предсрочни избори то така и не успява да се върне на позициите си от 2020 г.

За същото време проблемът с прокуратурата стана още по-видим и все по-незаобиколим. Реформата в съдебната власт и на недосегаемия статут на главния прокурор вече е официално условие за отпускането на милиардите от Плана за възстановяване и устойчивост за модернизация на страната, с нея е свързана и по-тясната интеграция на България в ЕС - приемането й в еврозоната и Шенген.

Още преди прокуратурата да прекрати делото срещу тях, Узунов и Бобоков я осъдиха два пъти за бездействие по повдигнатите им обвинения. Това направиха и други, срещу които бяха проведени зрелищни акции със задействана бухалка - политическа или икономическа, срещу независими или непокорни на властта бизнеси.

В същото съобщение от понеделник прокуратурата посочи, че продължава разследването на братята Пламен и Атанас Бобокови, бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков и още трима за участие в престъпна група, свързана с опасно управление на отпадъци. Наказателното производство срещу собствениците на "Приста ойл" и "Монбат" (продаден миналата година на британска компания) беше образувано през същата 2020 г., обвинителният акт беше внесен в съда в началото на 2021 г., а в края 2022 делото беше прекратено от апелативния съд в София и върнато на прокуратурата заради неясноти и нарушения в акта обвинението. Докога ще продължава "разследването" едва ли има значение - практиката показва, че тези акции завършват по правило със съдебно фиаско.

В ЕС България е държавата с най-много прокурори на глава от населението. Трудно е да се установи общественият интерес от работата на държавното обвинение. В структурата му работят над 1500 прокурори и 435 следователи, чиято издръжка за миналата година е струвала на данъкоплатците над 330 млн. лв. Отделно са обезщетенията от натрупващите се осъдителни присъди срещу прокуратурата тук и осъдителните решения срещу държавата от съда в Страсбург.

На този фон въпросът в чий интерес работи прокуратурата намира отговор в неизменно бламираните опити за съдебна реформа - само в последните две години няколко поредни парламента бяха разтурени точно когато стигаха до промените за съдебната власт и борбата с корупцията. Така този Висш съдебен съвет остава на мястото си въпреки изтеклия си мандат, главният прокурор остава недосегаем и със същите правомощия, нова КПКОНПИ не може да бъде сформирана. Наред е още едно Народно събрание, което може да приключи скоропостижно по същата схема.