И ГЕРБ не иска съдия да разследва главния прокурор

Зад всичко това обаче стои една основна цел - ГЕРБ ще се бори докрай срещу идеята съдия да разследва главния прокурор. Това всъщност стана пределно ясно още от поведението на председателя на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков (от ГЕРБ) в току-що приключилото 48-мо НС, който всъщност проведе кампанията по бламиране на почти идентичните законопроекти на Министерския съвет и този на "Демократична България". Те предвиждаха съдия с ранг на върховен и ползващ се с доверие и авторитет, да бъде назначаван за прокурор ад хок, който да разследва главния прокурор, ако се появят данни, че той е извършил престъпление. Чолаков направи всичко възможно, за да забави приемането на закона, въпреки че той получи одобрението на Венецианската комисия и на Комитета на министрите към Съвета на Европа, а е включен и като ангажимент на България в Плана за възстановяване и устойчивост. Чолаков заяви, че на него лично повече му харесва идеята на "Възраждане" - директорът на Националната следствена служба (НСлС), който в момента е и зам. главен прокурор, да става ад хок разследващ главния прокурор. Като за целта, разбира се, бъде обявен за независим от него.

Това обяснява

Защо ГЕРБ изведнъж се загрижи за следствието

На първо място, това е начин за губене на време и разводняване на темата, опит отново да се блокира идеята за законодателно уреждане на този въпрос.

На второ място, ГЕРБ и всички опоненти на реформата на прокуратурата и статута на главния прокурор (явни или скрити) не желаят съдия да бъде назначаван за разследващ на главния или заместниците му. Самият Гешев опонира на тази идея в парламентарната правна комисия с репликата, че "никой съдия не иска да си причини това нещо, затова ще остане само някой съдия от една съсловна организация, която не питае добри чувства към мен", очевидно намеквайки за Съюза на съдиите в България.

Съдиите, или поне едно значително ядро от тях, са единствените в системата, които са запазили културата на магистратска независимост, доколкото самият етос на тази професия предполага независимост. Съдиите нямат началници и йерархия, тяхната работа е да вземат решения самостоятелно и да ги обосновават, като застават с името си зад всяко решение - за разлика от прокурорите и следователите по делата, чиито имена прокуратурата крие. В този смисъл, въпреки че дълги години съдиите са обект на негативна селекция, натиск и претопяване в една общност на конформизъм, те са изградили нагласа да работят свободно и да вземат решения, без да се съобразяват с йерархични авторитети.

В противовес на тях следователите исторически - и докато бяха в структурата на МВР по времето на социализма, и сега - към прокуратурата, винаги са били в някаква форма на подчиненост, най-малкото те винаги са и ще бъдат процесуално подчинени на прокуратурата. Опити за еманципиране на следствието имаше, докато Бойко Рашков беше начело на Специализираната следствена служба (както се казваше по едно време НСлС), но това бързо беше парирано.

Всъщност дебатът за съдбата на следствието беше предрешен още през 2006 г. с новия Наказателно- процесуален кодекс (НПК), с който основната работа по разследването беше дадена на полицията. На практика следователите оцеляха като магистрати само защото ги има в конституцията, но бяха редуцирани до възможния конституционен минимум. И ако по времето на Цацаров започна някаква реанимация на това положение, то е защото всички главни прокурори периодично през годините воюваха с МВР и си търсеха удобни разследващи.

Конституционният съд вече се е произнасял

"Много е жалко, че почитаемият Конституционен съд не е бил сезиран с проблема още през 2009 г.", пише в искането на ГЕРБ до КС. Което е 100-процентова лъжа. Сегашното институционално подчинение на следствието на прокуратурата е резултат от промяна в Закона за съдебната власт от март 2009 г., по времето на тройната коалиция, с което следствените служби стават отдели към окръжните прокуратури, а директорът на НСлС стана зам. главен прокурор по разследването, който се назначава по предложение на главния прокурор, следователите са подчинени на главния прокурор и т.н. Веднага след обнародването на закона, той беше атакуван пред КС от 49 народни представители, с искане да обяви за протвоконституционни новите текстове, с които следствието изцяло е лишено от институционална самостоятелност и е подчинено на прокуратурата.

КС веднага се произнесе с едно решение (РКС№ 5/2009 по к.д.№6/2009), което е пределно категорично - новият статут на следствието не е противоконституционен. Всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 117, ал. 2 от конституцията, според който съдебната власт е независима, а при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Независимостта на съдебната власт и по-точно на съдебния магистрат (съдия, прокурор, следовател) се гарантира от това, че той се подчинява само на закона при вземане на решения; че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение; че е несменяем; че се ползва с функционален имунитет; че съдебните актове имат задължителна сила и др. Следователите имат тази независимост в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури, се казва в решението.

Следствените органи всъщност не напускат съдебната власт, а остават част от нея, продължават да съществуват и да упражняват конституционно предвидените им функции по разследване, а организацията на следствените органи е проблем на законодателна целесъобразност, приема мнозинството в КС.

Справедливостта изисква да се посочи, че по това решение четирима съдии са останали на особено мнение - Румен Янков, Благовест Пунев, Владислав Славов и Васил Гоцев, които смятат, че промените са противоконституционни и посягат на конституционния статут на следствието. В случая въпросът не е доколко това решение е спорно или не, фактът е, че има такова решение, то е категорично и авторите на искането на ГЕРБ до КС или проявяват невежество (очевидно и всички подписали се), или недопустимо изопачават фактите.

Решението на КС не променя политическата интрига

Сега на ход е КС, който неведнъж през последните години допусна да го превърнат в маша за (пред)решаване на политически проблеми. КС има основание да приеме, че искането на ГЕРБ е недопустимо, защото вече се е произнасял по този въпрос. Това обаче няма да промени политическата интрига, защото в следващия парламент ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС е много вероятно да имат достатъчно мнозинство (със или без помощта на БСП), за да наложат новата формула за разследване на главния прокурор от директора на следствието и зам. главен прокурор, който с едно разписване на закона изведнъж ще стане независим. Искането на ГЕРБ е само за обществена легитимация на тяхната позиция против разследващ съдия. Това обаче може да се окаже нов препъникамък в мониторинга на Съвета на Европа и ЕК, на които видимо им е омръзнало от мурафети по български.

Вън от този дебат остава другият същностен въпрос - за независимостта на прокурорите, който може да се случи, когато тяхното кадрово развитие не зависи от главния прокурор, а от прокурорски съвет, в който главният не участва. Този въпрос, разбира се, не присъства в законопроекта на "Възраждане".