Китай налага ответни мерки срещу чуждестранни компании заради технологичната блокада на САЩ

Те са насочени към отрасли с малък риск за интересите на Пекин

Според проучване на Министерството на търговията на САЩ администрацията на китайския президент Си Цзинпин обмисля да ограничи западния достъп до материали и технологии, които са от решаващо значение за световната автомобилна индустрия

Павел Бонкин

Според проучване на Министерството на търговията на САЩ администрацията на китайския президент Си Цзинпин обмисля да ограничи западния достъп до материали и технологии, които са от решаващо значение за световната автомобилна индустрия © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Китай се прицелва в западните интереси в страната след години на засилващи се търговски и технологични ограничения, инициирани от САЩ. През последните два месеца Пекин е наложил нови санкции на американските отбранителни компании Lockheed Martin и Raytheon, започнал е разследване на американския производител на чипове Micron, извършил е обиск на американската фирма Mintz и е задържал нейни служители, задържал е висш ръководител на японската Astellas Pharma и е наложил рекордна глоба на британската Deloitte.

Според проучване на Министерството на търговията администрацията на китайския президент Си Цзинпин обмисля да ограничи западния достъп до материали и технологии, които са от решаващо значение за световната автомобилна индустрия, съобщава Financial Times.

"Китай не е изоставил стратегията си на сдържаност, за да премине към нова позиция на широкообхватни ответни мерки, но ще подбира внимателно компании, за да демонстрира недоволството си", казва Пол Хенъл, бивш консултант за Китай на американските президенти Джордж Буш и Барак Обама.

Разследването на Micron, започнало миналия месец от съображения за национална сигурност, се разглежда като най-ясния сигнал за засилване на китайските ответни мерки. Декстър Робъртс от базирания във Вашингтон мозъчен тръст Atlantic Council заяви, че е изненадан от сдържаността на Пекин, тъй като водената от САЩ кампания за отрязване на Китай от основните технологии за производство на чипове е "ударила точно в сърцето на глобалните амбиции на Китай в областта на модерните технологии".

Очаква се страната да се въздържа от действия срещу компании и индустрии, считани за критично важни за икономическото възстановяване, тъй като икономическите съветници на китайския президент се опасяват да не подкопаят усилията за използване на чуждестранни инвеститори, които да помогнат за рестартирането на китайската икономика след пандемията.

"Всичко това е свързано с факта, че Китай е изправен пред много предизвикателства през тази година, особено в икономически план", каза Робъртс. "Последното нещо, от което се нуждаят, е да се разсейват от още по-враждебни отношения със САЩ."

Автомобилният сектор се подготвя и за резултата от извършения от търговското министерство през 2022 г. преглед на експортните ограничения, включително за евентуален контрол на някои редкоземни материали и технологията лидар, използвана от автономните автомобили.

Ту Ле, основател на пекинската консултантска компания Sino Auto Insights, заяви, че всяко решение на Китай да "въоръжи" доминиращата си позиция в добива и рафинирането на материали, използвани в производството на електромобили, ще предизвика "незабавна тревога за правителствата на САЩ, Европа, Япония и Корея". Ограниченията биха могли да се използват и като средство за преговори за отслабване на контрола върху полупроводниците, смята Артър Крьобер от базираната в Хонконг Gavekal Dragonomics.

Заложническа дипломация

Решението за извършване на обиски и задържане на служители на чуждестранни компании поражда опасност Пекин да предприеме заложническа дипломация, ако отношенията със Запада се влошат още повече. Според двама служители на чуждестранни консултантски групи, цитирани от Financial Times, случаите с Mintz и Astellas са предизвикали спешно преразглеждане на безопасността на служителите и незабавно преустановяване на някои планове за пътуване до Китай.

Според експерти Япония е особено уязвима за заложническата дипломация на Пекин, тъй като не разполага със собствена усъвършенствана разузнавателна агенция и няма инструменти за водене на преговори за връщане на свои граждани. Откакто през 2014 г. Китай е приел закон за борба с шпионажа, са арестувани 17 японски граждани, като според японското външно министерство петима от тях, включително служителят на Astellas, остават в ареста.