Основните изводи от разговорите между Си и Путин

Посещението на Си контрастираше с друга ключова дипломатическа мисия в региона. Японският премиер и съюзник на САЩ Фумио Кишида посети Украйна и се срещна с президента Влодомир Зеленски във вторник, като отново подчерта как конфликтът в Европа е задълбочил разделението и в Азия.

Освен това Си все още не е разговарял със Зеленски от началото на руската инвазия, въпреки че украински представители твърдят, че между двете страни се водят дискусии за организиране на такъв разговор.

• Не се вижда напредък за разрешаване на военния конфликт

Срещите в Москва не донесоха никакъв пробив по отношение на разрешаването на конфликта в Украйна. Двамата лидери призоваха за прекратяване на действията, които "увеличават напрежението" и "удължават" войната в Украйна, според съвместното им изявление, публикувано от китайското външно министерство. В него отново не се признава, че руската инвазия и военно нападение са причина за продължаващото насилие и хуманитарна криза в Украйна.

Лидерите също така призоваха НАТО да "зачита суверенитета, сигурността и интересите" на други държави - препратка, която сякаш повтори дългогодишната реторика на двете държави, лъжливо обвиняваща западния алианс за сигурност, че е провокирал Русия да нахлуе в Украйна.

През последните седмици Китай се опитва да се позиционира като мирен посредник, като предложи план за "политическо решение" на конфликта, призоваващ за прекратяване на огъня и мирни преговори. В коментарите си пред репортери след разговорите във вторник Путин заяви, че "много от разпоредбите" могат да бъдат "взети за основа" на мирно уреждане на конфликта в Украйна, "когато Западът и Киев са готови за това".

Предложението обаче не беше възприето от Запада и Украйна, тъй като не включва изискването Москва да изтегли войските си от украинска земя. Във вторник Зеленски заяви, че прекратяването на огъня "просто ще замрази" конфликта, давайки на Русия време да се "подготви и да се върне отново с единственото си желание, желанието на техния лидер - това е да окупира страната ни".

• Противопоставяне между САЩ и лидери на нов световен ред

Експертите твърдят, че срещата е била водена от стремежа на Китай и Русия да изградят своя съюз срещу САЩ в един световен ред, по-подходящ за собствените им авторитарни режими, вместо от интерес към разрешаването на конфликта в Украйна.

"Заедно трябва да тласнем напред тези промени, които не са се случвали от 100 години. Погрижете се за себе си", каза Си по време на прощалното ръкостискане с Путин, намеквайки за това, което китайският президент вижда като епоха, в която Западът залязва, а Пекин се издига.

В съвместното си изявление двамата лидери призоваха за насърчаване на "многополюсен свят" - определение за система, която не се ръководи от т.нар. западни ценности и правила, и се ангажираха да работят заедно за "опазване на международната система", както и на ООН - където двамата имат опит в блокирането на предложения и резолюции.

Те също така призоваха САЩ да спрат да подкопават международната и регионалната сигурност и глобалната стратегическа стабилност, за да поддържат едностранното си военно превъзходство.

Александър Корольов, експерт по международни отношения в Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, коментира пред CNN, че съвместното изявление показва "цялостно сближаване на китайските и руските възгледи за света и подходи към много международни въпроси". Според него то е много ясно и категорично по отношение на определянето на САЩ като основна заплаха за сигурността.

Възприеманите заплахи от организации като НАТО и AUKUS (пакт за сигурност на Австралия, Великобритания и САЩ) се очертаха като ясен фокус за двамата лидери, включително последиците им за Азия. И Си, и Путин изразиха в съвместното си изявление "сериозна загриженост" относно "непрекъснатото укрепване на връзките за военна сигурност на НАТО с държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион" и заявиха, че "се противопоставят на външни военни сили, подкопаващи регионалния мир и стабилност". С нарастването на китайската агресия в Южнокитайско море САЩ засилиха присъствието си в Индо-Тихоокеанския регион и връзките си с регионалните съюзници.

Русия и Китай обещаха да "задълбочат още повече военното взаимно доверие", като подчертаха засилването на военния си обмен и сътрудничество и редовното организиране на съвместни морски и въздушни патрули. От началото на войната двете страни продължават да провеждат съвместни учения по целия свят.

• По-тесни икономически и енергийни връзки

Според китайската държавна информационна агенция "Синхуа" Си е заявил, че Китай е готов да разшири сътрудничеството си с Русия в области като търговия, инвестиции, верига за доставки, енергетика и иновации. Двамата лидери подписаха и две споразумения за задълбочаване на стратегическото партньорство за координация и икономическо сътрудничество.

Анализатори заявиха, че един от резултатите от пътуването е неизбежната промяна в динамиката на властта между Русия и Китай. Москва става все по-зависима от Пекин в икономическо и политическо отношение, а Китай не е против да оказва подкрепа на своя съсед.

• Китай си постави най-ниската цел за икономиката от почти 30 години

Русия става все по-зависима от Китай както като пазар за внос, така и като износител на електроника, след като й бяха наложени мащабни санкции. В коментар за медиите Путин добави, че е било обсъдено по-нататъшното нарастване на износа на руски газ за Китай, включително "Силата на Сибир 2" през територията на Монголия".

В коментарите си на брифинга Си обаче не спомена изрично газопровода, който Русия изтъква като заместител на вече несъществуващия "Северен поток 2", който трябваше да доставя газ за Европа. В съвместното изявление се споменава общата работа за насърчаване на "проучванията и консултациите", свързани с "нов проект за газопровод Китай - Монголия - Русия".

• Съмнителен миротворец

Експерти твърдят, че усилията на Китай да се представи като посредник за мир отразяват спешното му желание да възстанови международното си влияние.

"Китай иска да запази имиджа си на миротворец, но той е такъв, който клони към Русия", казва пред DW Ян Чонг, политолог в Националния университет на Сингапур. Според него Пекин не е склонен да остави Русия да загуби и е готов да я подкрепи до определен момент.

Ши Инхун, професор по международни отношения в Renmin University of China, обръща внимание, че усилията на Китай ще бъдат приветствани в някои краища на света, но определено не и в САЩ и някои от техните съюзници. "Големите европейски държави също ще се отнасят с подозрение към усилията на Китай", казва той.

В понеделник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен разкритикува Пекин, че не държи Москва отговорна за "зверствата, извършени в Украйна". "Вместо да ги осъди, той по-скоро осигурява дипломатическо прикритие на Русия да продължи да извършва същите тези престъпления", заяви Блинкен.

Въпреки усилията на Си да представи Китай като миротворец във войната на Русия в Украйна според някои наблюдатели приоритет на Пекин не е конфликтът да приключи. Вместо това основната цел за Китай е да гарантира, че руският режим ще остане на власт.

"Рухването на руския режим и създаването на прозападно правителство в Москва би било катастрофален сценарий за Китай", казва Темур Умаров, експерт във фондация "Карнеги". "В същото време Китай не иска и войната да прерасне в нещо много по-голямо, отколкото е в момента."

Умаров заяви пред DW, че Пекин би могъл да приеме продължаване на войната, тъй като това би оставило Русия без друга възможност, освен да се "сведе" към Китай. "Също така [продължаващата война] ще накара САЩ да отвлекат вниманието си от конфронтацията с Китай. Пекин ще бъде най-големият бенефициент от сегашното положение на нещата", заключава той.