ОИСР: България има нужда от амбициозни реформи, за да настигне богатите държави

Според експертите растежът на икономиката е ограничен от ниското ниво на инвестиции и неблагоприятните демографски тенденции

България може да инвестира повече в селски пътища, основни комунални услуги и институции, предоставящи ключови обществени услуги. Средствата от ЕС могат да се използват по-ефективно за тези проекти, но в момента няма цялостна дългосрочна инвестиционна стратегия, посочват от ОИСР

Вера Денизова

България може да инвестира повече в селски пътища, основни комунални услуги и институции, предоставящи ключови обществени услуги. Средствата от ЕС могат да се използват по-ефективно за тези проекти, но в момента няма цялостна дългосрочна инвестиционна стратегия, посочват от ОИСР © Лили Тоушек

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

БВП на глава от населението е достигнал около половината от средния за ОИСР, но това се случва бавно.
Държавните мерки за смекчаване на негативните последици от високите цени на енергията са били за около 3% от БВП през 2022 г. Сега трябва да се намалят и насочат само към нуждаещите се.
Нивото на инвестиции от 20% от БВП в икономиката е относително ниско и трябват мерки за подобряване на бизнес средата и борба с корупцията.

България има нужда от амбициозни реформи, за да стимулира инвестициите, подобри човешкия си капитал и намали корупцията. Това е начинът икономиката на страната да расте по-бързо, а оттам да се подобри и стандартът на живот в нея. В краткосрочен план пък трябва да се преразгледат мерките за държавна подкрепа заради високите енергийни цени, да се подобри събираемостта на данъците и да се помисли за по-високо облагане на собственост и наследство. Това са част от препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към България, отразени в нейния последен икономически доклад.

Подобен преглед ОИСР направи и преди две години - в контекста на желанието на страната да се присъедини към своеобразния клуб на най-развитите икономики в света. Тогава обаче стана ясно, че сред членовете на организацията няма консенсус за пълноправно присъединяване на страната. Сега служебният премиер Гълъб Донев заяви, че според направена наша самооценка България покрива стандартите на ОИСР във висока степен. Както и че при максимална вътрешна мобилизация, "разполагаме с възможности да приключим присъединителния процес за около три години".

Според генералния секретар на ОИСР Матиас Корман обаче, сроковете зависят от нивото на ангажираност на следващото правителсвто и парламент. Той добави, че ако работата продължи така гладко, както през последната година, процесът по присъединяване към организацията ще приключи в кратки срокове.

Новият доклад и препоръките в него идват след поредните избори в страната. Aко се сформира редовно правителство, те могат да послужат и като своеобразна пътна карта за реформи към новият кабинет.

Докладът е задължителна стъпка за членство в организацията, към която България има амбициите да се включи от години. Новият икономически преглед на страната беше поръчан от първото служебното правителство на президента Радев. Междувременно стана ясно и че ОИСР започва преговори за членство с шест държави, сред които и България.

По-таргетирани енергийни помощи, по-добра събираемост на данъците

От ОИСР посочват, че докладът им съдържа три основни послания към България. Първото е свързано с енергийните помощи. Политическата подкрепа за управление на енергийната криза трябва да продължи, но да бъде по-добре насочена към намаляване на рисковете от вторична инфлация и изкривявания на ценовите сигнали. От организацията изчисляват, че държавните мерки за смекчаване на негативните последици от високите цени на енергоизточниците възлизат на около 3% от БВП през 2022 г. (0.6% от БВП през 2021 г.). По-голямата част от тези средства се предоставят на компаниите, като експертите препоръчват те да бъдат преразгледани така, че да помагат само на най-засегнатите и уязвими групи. Според тях мерките за подпомагане са били навременни, но в по-голямата си част не са били целенасочени, слагат голяма тежест върху бюджета и обезсърчават спестяването на енергия. Насочването на подкрепата към най-уязвимите и проектирането им по начин, който поддържа стимулите за пестене на енергия, би помогнало за ограничаване на инфлационните ефекти на фискална политика.

Другата група мерки, която препоръчва ОИСР, е свързана с подобряване на бюджетните показатели на страната. От организацията обръщат внимание, че въпреки че в момента фискално България стои добре, в бъдеще ще й се наложи да прави допълнителни разходи, свързани със застаряването на населението, модернизирането на инфраструктурата и повишаването на уменията на работната сила. Според ОИСР подобряването на ефективността на събирането на данъците, намаляването на неформалната икономика и повишаването на някои данъци (имуществени, екологични и данък наследство) биха помогнали за увеличаване на приходите за справяне със социалните предизвикателства и подкрепа на растежа.

"Сивата икономика е широко разпространена, особено под формата на допълнителни недекларирани заплати в плик. Половината от всички данъкоплатци са регистрирани на минимална работна заплата", посочват от ОИСР. Според тях по-доброто спазване на данъчното законодателство би довело до допълнителни приходи, включително такива, свързани с изсветляване на икономиката, ограничаване на прехвърлянето на печалби от чуждестранни компании към други държави, неплащане на ДДС.

Внимание - риск от още инфлация

Загубата на покупателна способност на населението заради високата инфлация през миналата година беше частично компенсирана от силен и широкообхватен ръст на номиналните заплати, както и корекции нагоре на социалните трансфери. Пенсиите в страната бяха увеличени с повече от 20% през 2022 г., след предишно увеличение с около 20% през 2021 г. .Правителството увеличи минималната заплата с около 10% през 2022 г. и отново с 10% през януари 2023 г. "Тези развития създават риск от генериране на вторична инфлация в настоящата среда", предупреждават от ОИСР. Те посочват, че "въпреки че България отбеляза ръст на реалните заплати над 5% средно през петте години преди 2021 г., подкрепен от покачване на производителността, настоящият инфлационен контекст изисква повишено внимание при вдигане на номиналните заплати, за да се избегне по-нататъшно засилване на вторичната инфлация и рисковете от по-устойчива базисна инфлация".

Дългосрочно - има развитие, но то е в застой

Българската икономика се приближава към страните от ОИСР в продължение на две десетилетия и БВП на глава от населението е достигнал около половината от средния за организацията, но икономическото сближаване със страните от Вишеградската група (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) е в застой през последното десетилетие, посочват от ОИСР. Според експертите растежът на икономиката е ограничен от ниското ниво на инвестиции и неблагоприятните демографски тенденции. "Производителността е основният двигател на растежа през последните години и една амбициозна програма от структурни реформи може да я стимулира допълнително", посочва от ОИСР.

Нивото на инвестиции от 20% от БВП в икономиката е относително ниско, докато публичните инвестиции от 3.4% са в съответствие със средното за ОИСР. За да се привлече частен капитал, според експертите трябва да се подобрят процедурите около влизането и излизането на фирмите от пазара.

Тук идва и втората препоръка на организацията - процесът на конвергенция на България към по-напредналите икономики да бъде ускорен чрез амбициозна програма от структурни реформи. За тази цел бизнес средата трябва да стане по-благоприятна, за да стане страната по-привлекателно място за инвестиции. Това включва и засилване на борбата с корупцията, която е описана като "толкова всепроникваща, че намаляването и би помогнало за повишаване на ефективностат по много канали: по-добра алокация на ресурсите, избор по заслуги на публични позиции чрез конкурсни процедури, по-ниски транзакционни разходи, по-високо доверие в институциите и по-добра предвидимост и за потребителите, и за инвеститорите".

"Корупцията налага високи транзакционни разходи на бизнеса. Защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, вече е закрепена в закона. Въпреки това системата за откриване и разследване на корупцията е фрагментирана", посочват от ОИСР. Според тях е нужно да не се възпрепятстват разследванията и да се създадат ефективни механизми за разследване на главния прокурор.

Анализът на ОИСР сочи, че понижаването на корупциата до нивото във Вишеградската четворка (което е далеч под средното в ОИСР) до 2040 г. и задържането и на това ниво до 2060 г. ще доведе до 2.6% ръст на БВП на глава от населението 10 години след реформите и 18.3% до 2060 г.

Още едно предизвикателство - застаряващо и намаляващо население

Бързото намаляване на населението е друг проблем за България. Според ОИСР то трябва да бъде ограничено чрез политики, благоприятни за семействата, подобряване на качеството на работните места и по-добра подкрепа за имиграцията. Неблагоприятните демографски тенденции, дължащи се на висока смъртност, ниска раждаемост, нетна емиграция и застаряване, трябва да бъдат ограничени и в дългосрочен план обърнати. Въпреки този демографски натиск голяма част от населението в трудоспособна възраст не работи. На мнозина им липсват уменията, необходими на пазара на труда, докато други попадат в мрежата за социална защита и разчитат на помощи. Неактивните хора трябва да бъдат насърчавани да се присъединят към пазара на труда чрез преразглеждане на социалната система, "оборудване на хората с умения и предоставяне на субсидирани качествени детски грижи в цялата страна".

Образователните постижения са се подобрили, като 40% от по-младото поколение са с висше образование. По-нататъшното повишаване на образователните постижения и подобряването на качеството ще спомогне за реализирането на значителни печалби в производителността в дългосрочен план според организацията. От ОИСР препоръчват и повече инвестиции в тази сфера.