Законът за медийната свобода в ЕС: беззъба или ненужна намеса

Оценките за обсъждания в Европейския парламент нов регламент показват различната ситуация в медийната среда в източната и западната част на Европа

Законът за медийната свобода в ЕС трябва да бъде окончателно приет преди края на мандата на ЕК през 2024 г.

Моника Върбанова

Законът за медийната свобода в ЕС трябва да бъде окончателно приет преди края на мандата на ЕК през 2024 г. © European Council

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Свободата на медиите вече се разглежда от Европейската комисия в годишния доклад за върховенството на правото, който може да спира евросредства за държавите в риск.
Към момента се финализира крайният вариант за първия Закон за медийната свобода в ЕС, като намеренията са добри, но в голямата си част се състои от препоръки с нисък реален ефект за проблемните държави.
Неправителственият сектор и политици от Централна и Източна Европа призовават за повече регулации в защита на медийния плурализъм.

Миналата есен Европейската комисия предложи регламент (най-силния възможен законодателен акт) за създаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар (под името Европейски закон за свободата на медиите (EMFA)). Целта на законодателството е да осигури правила на ниво ЕС за свободно изразяване и за независимост на всички медийни участници и организации. Инициативата е част от усилията на съюза за отстояване на принципите на демокрацията, а темата за първи път е включена в годишния доклад за върховенство на правото в ЕС през миналата година.

Към момента предложеният регламент е в напреднала форма на разглеждане в Европейския парламент, където са ангажирани няколко комисии. Законодателството вече предизвика сериозни спорове в блока дали и доколко е необходима намеса от Брюксел в медийния пазар. От една страна, повече регулации биха имали положително въздействие върху бързо влошаващата се медийна среда, особено в Централна и Източна Европа, където правителствата често са съучастници в подкопаването на свободата и плурализма на медиите. От друга страна, добре работещите западни медии са против силната намеса на комисията на пазара в техните държави.

Европейски проблем, който се нуждае от европейско решение

Дори и без да четем всички доклади по темата като тези на World Press Freedom Index, Media Pluralism Monitor или за върховенството на закона на Европейската комисия, ние сме наясно със ситуацията на влошаване със свободата на медиите в ЕС и ефекта за гражданите от това. Проблемът обаче далеч не е локален. Ситуацията в Унгария е най-тревожна, но сме виждали проблеми и в Словения, Румъния, България, Гърция, също и в Германия, Франция или Испания. Всъщност "става въпрос за европейски проблем, който се нуждае от европейско решение", смята Рамона Стругариу, румънска евродепутатка от либералите и докладчик в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) по досието.

Тя добавя, че в проектозаконодателството "има пет ключови елемента с особено значение - защитата на журналистическите източници срещу шпионски софтуер, гаранции за редакционна независимост, силни и независими държавни медии, справедливо и прозрачно разпределение на държавната и европейската финансова помощ за тях, както и осигуряване на медиен плурализъм след сливания" (виж повече в карето). Ще сформираме и независим европейски борд на медийните услуги. Неговите становища, макар и да не са обвързващи, ще позволят на комисията да действа в по-сложните случаи, допълва Стругариу.

Европейският закон за свободата на медиите (EMFA) е "рожбата" на вицепредседателката на ЕК Вера Йоурова, която иска да остане в историята на съюза като негова създателка. "Журналистите са изправени пред онлайн и физически атаки, дори биват убивани заради работата си; обществените медии в някои страни са под натиск да се превърнат в държавни или партийни бухалки; влиятелни бизнесмени изкупуват медии, които се борят да се справят с дигиталната ера, наричаме това "олигархизация", която може да застраши медийния плурализъм", обосновава тя инициативата си.

Проблеми има навсякъде, просто са различни. Въпреки това държави като Германия, Франция и скандинавските страни са против намесата на Брюксел в един добре функциониращ според тях медиен пазар. Германското правителство е под натиска на могъщи медийни групи, които не харесват плановете на ЕС. Представители на "Аксел Шпрингер", компанията - собственик на Bild и Politico, твърдят, че регулациите могат да размият защитата на националните медии. "Моето послание е, че нито една държава не е имунизирана например срещу апетита на политиците да се намесват в работата на журналистите", казва в отговор Йоурова.

В същото време водещият преговарящ на Европейския парламент по досието, германската дясноцентристка евродепутатка Сабине Верхейен, се стреми да отслаби някои аспекти на предложенията и да го превърне в "беззъб закон". Тя иска да защити правата на собствениците на медии "да поемат водеща редакторска роля". Йоурова не е съгласна и настоява, че регламентът на ЕС не може да бъде козметична промяна. "Медийният сектор се нуждае от радикално решение, когато става въпрос за неговата защита", казва тя.

Предложеният регламент, признава все пак Йоурова, не може да "поправи щетите" в някои държави членки. "Не можем да сглобим бъркани яйца", добавя тя, имайки предвид Kesma, дясната проправителствена медийна група в Унгария, обхващаща телевизионни компании, интернет портали, вестници и спортни публикации, които доминират в новинарския дневен ред. "Но аз вярвам, че законът за свободата на медиите може да повлияе на поведението на държавите, включително Унгария", предполагайки, че възможността за правни действия на ЕС ще ограничи бъдещите опити за контрол върху журналистиката.

Що се отнася до това кой ще спечели и кой ще загуби от този регламент, бих казала най-големите печеливши ще бъдат гражданите, защото тяхното право на информация ще се консолидира, ако този текст бъде приет, без да се размива или отслабва. Журналистите и журналистиката сама по себе си също, тъй като регламентът ще им предложи необходимите инструменти за запазване на тяхната независимост и работа без страх от натиск или отмъщение", коментира от своя страна Стругариу пред "Капитал" и допълва, че "ще загубят тези, които искат да контролират медиите за своя лична изгода".

Какви са притесненията

Освен страховете за ненужно отслабване на проектопредложението от законодателите някои текстове в него също могат да бъдат обект на неправилни тълкувания на правителствата. Например независимостта на предложения Европейски борд за медийни услуги е неясна, тъй като той ще разчита на националните регулаторни органи, които съставляват борда. Последните често са избирани от правителствата на държавите.

"Тук става въпрос за възможности и капацитети - в много държави от Източна Европа държавните органи, които се занимават с регулацията на медиите (и следователно ще представляват държавите в новия съвет), страдат от липса на финанси и не са способни да изпълняват своите функции. Такъв е случаят със СЕМ у нас. Трябва да гарантираме добро финансиране на национално равнище, за да бъдат нашите медийни интереси представени качествено на европейско ниво в рамките на новата система", коментира за "Капитал" докладчикът в сянка по досието в комисията по култура в ЕП Андрей Слабков.

Той добавя, че в предстоящите преговори по досието ще се фокусира и върху "неприкосновеносттта на националната културна политика на държавите членки, която не бива да бъде ограничавана за сметка на частни интереси или "европейски приоритети", както и за прозрачност при собствеността на медиите и за въвеждането на по-надеждни правила за пийпълметрията и премахване на възможността за манипулация на информацията, която идва от измерване на публиката".

Евродепутатът Радан Кънев обръща специално внимание на предложената хармонизация на професионалните стандарти и добрите практики, които попадат в препоръките,а не в разпоредбите на закона. "Задължителните стандарти, установени от медийните професионалисти, и парите, които са под контрола на политиците, са двата ключови елемента, които не са добре обмислени и разработени в проектозакона", казва Кънев. Това според него предоставя възможност за някои медии в България, но и в други страни официално да покриват професионални стандарти, а в същото време да разпространяват дезинформация и руска пропаганда. Той допълва, че в предложения закон не се споменава европейско финансиране за рекламиране на европрограми, което също е част от проблема.

Ключов аспект е политиката на конкуренцията, особено оценката за концентрацията на медиите в страните. В казуса влиза и Euronews, финансирана и от ЕК, за която има съмнения за проблемни партньорства в България и Сърбия, а 88% от собствеността и е на египетският милиардер Нагиб Саварис чрез неговата компания Media Globe Network.

Какво предстои

Предложението трябва да бъде окончателно гласувано в Европейския парламент (ЕП) през следващите месеци, но както виждаме - не всички са ентусиазирани. Преговорите между трите ангажирани комисии в Европейския парламент ще са тежки, а вероятността да се запази амбициозната първоначална версия на комисията е малка. "В началото на юни започваме преговори въз основа на над 1300 изменения, внесени от политическите групи в ЕП", коментира евродепутатът Андрей Слабаков.

Дори и все пак да бъде постигнат добър баланс от Европейския парламент, след това предстои гласуване в съвета от държавите членки, а там битката на Запада срещу Изтока за силата на регламента и реалният очакван ефект от него ще бъде изключително сложна. "Очакваме да започнем трилози ( със Съвета и ЕК) през ноември и да се надяваме да имаме споразумение по окончателен текст преди края на този мандат", казва Рамона Стругариу.

Какво представлява Европейският закон за свободата на медиите (EMFA)?

Според Рамона Стругариу, румънска евродепутатка от либералите и докладчик в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), в проектозаконодателството има пет ключови елемента с особено значение - защитата на журналистическите източници срещу шпионски софтуер, гаранции за редакционна независимост, силни и независими държавни медии, справедливо и прозрачно разпределение на държавната и европейската финансова помощ за тях, както и осигуряване на медиен плурализъм след сливания.

Относно защитата на журналистическите източници и защитата срещу шпионски софтуер LIBE има изключителни права на компетентност. Съветът на Европа и Европейският съд по правата на човека вече имат високи стандарти в областта на защитата на журналистическите източници. Въпреки това виждаме, че не всички държави членки споделят ентусиазма, когато става въпрос за прилагането им. Становището на LIBE цели да да подсили защитата, първоначално предложена като препоръка от ЕК и за да укрепи законодателно стандартите, казва Стругариу.

За редакционната независимост - освен цялостната редакционна линия, която собственикът на медията има право да зададе, главните редактори и редакторите трябва да бъдат независими от всякакъв вид намеса в ежедневната им работа. Представители и собственици на медии не трябва да изискват да преглеждат материалите преди публикуването им, допълва евродепутатът.

Обществените медии са друга област, в която се нуждаем от допълнителни гаранции. В някои държави членки обществените радио- и телевизионни оператори се превърнаха в пропаганден инструмент на правителството. Там, където те се противопоставиха на превръщането им в бухалки, съществуването им бе поставено под въпрос, бюджетът намален, а журналистите - заплашени. Обществените медии трябва да могат свободно да работят без такива ограничения. Финансирането им трябва да е адекватно и предвидимо, а управлението - независимо от политическо влияние. Правилата за справедливо разпределение на държавните пари са по-необходими от всякога.

И накрая, за медийната концентрация - случаите на KESMA и този на PKN Orlen, придобиващ Polska Press, са сред най-видимите примери за вредна пазарна концентрация, казва още румънският евродепутат. Това са случаите, които ние искаме да избегнем в бъдеще, но трябва да бъдем много внимателни, за да не пречим на сътрудничеството на медии с цел обединяване на ресурси. Затова ще изискваме националните регулаторни органи да направят тест за медиен плурализъм, когато обмислят подобни сливания. Ще сформираме и независим Европейски борд на медийните услуги. Неговите становища, макар и да не са обвързващи, ще позволят на комисията да действа в по-сложните случаи, допълва Стругариу.