🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Прекомерното потребление има сериозни последици за климата

Икономическото неравенство струва скъпо на природата

Екологичният колапс и икономическото неравенство са взаимосвързани
Екологичният колапс и икономическото неравенство са взаимосвързани
Екологичният колапс и икономическото неравенство са взаимосвързани    ©  Reuters
Екологичният колапс и икономическото неравенство са взаимосвързани    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Фернандо Ваядарес, професор в департамента по биогеография и глобална промяна в Националния музей по природни науки към Испанския изследователски съвет, в анализ за The Conversation

Климатичните промени са глобален проблем. Причините за него обаче не са толкова глобални, тъй като всички ние не допринасяме еднакво - страните, които страдат най-много от климатичните последици, са тези, които са най-малко виновни за тях.

Проблемът не е само, че тези държави не могат да се справят с тези отражения. Докато 195 страни по света са подписали ключовото парижко споразумение, а ООН и ЕС не спират да говорят за климатична спешност, не можем да пренебрегнем факта, че онези, които са натрупали най-много богатство, са също така тези, които основно изпускат парникови газове. Има си и възприет термин за конкретната ситуация - прекомерна персонална консумация. И е жизненоважно да не пренебрегваме този въпрос.

Според изследване от 2021 г. богатите граждани са причина за диспропорционално голям дял въглеродни емисии.

Числата говорят сами за себе си. Според изследване от 2021 г. богатите граждани са причина за диспропорционално голям дял въглеродни емисии. През 2010 г. най-богатите 10% от домакинствата са изпускали 34% от глобалния въглероден диоксид, а най-бедните 50% от световното население са отговорни за едва 15%. През 2015 г. положението се е влошило - най-богатите 10% са произвели 49% от емисиите, а най-бедната половина от световното население е допринесла със 7%. Така става ясно, че намаляването на въглеродния отпечатък на богатите е най-бързият начин да достигнем до нетни нулеви емисии.

Проблемът е, че справянето с голямата консумация не е в приоритетите нито на правителствата, нито на ключови политици. А това е лоша новина за планетата и за надеждите ни един ден да достигнем нетната нула. Затова и организацията Greenpeace постави темата за автомобилите на супербогатите в обществения предизборен дебат във Франция през 2022 г.

Въпреки че по-заможните домакинства са повече енергийно ефективни, те също така са по-големи и имат по-голямо пространство за отопление и охлаждане. В допълнение тези, които разполагат с повече финансови ресурси, притежават и използват повече енергийно интензивни луксозни стоки и аксесоари. Освен това е по-лесно за богатия потребител да поеме увеличението на цените, без да променя своето поведение.

Борбата с климатичните промени изисква дълбоки социални промени, които да ограничат икономическото неравенство.

Не е само въпрос на етика. Икономическото неравенство струва скъпо на природата. Екологичният колапс и икономическото неравенство са сред най-големите съвременни предизвикателства. Освен това двете тема са напълно взаимосвързани. Дори най-умерените нива на неравенство, които хората смятат за допустими, увеличават енергията, необходима за осигуряването на един универсално достоен живот, с 40%. На това равнище на социално толерирано неравенство глобалният 1% от супербогаташите консумира толкова енергия, колкото би била нужна за постигането на достоен живот за 1.7 млрд. души. Затова борбата с климатичните промени изисква дълбоки социални промени, които да ограничат икономическото неравенство.

Необходими са повече политики, които да са насочени към супербогатите. Страните се движат в тази посока, но напредъкът е бавен. Министерството за екологичния преход в Испания например предлага на Брюксел мерки, според които хората с активи над 100 млн. евро да плащат "климатичен данък", който ще позволи на държавата да се справи по-добре с климатичните промени.

Ако мегабогатите плащат климатичен данък, равняващ се приблизително на 2% от авоарите им, това ще набере около 300 млрд. в глобален мащаб, които да отидат за борбата с промените в климата. Мярката има подкрепата на научния свят и е един от аспектите, които Испания иска да бъдат обсъдени по време на нейното предстоящо председателство на ЕС.

Все още няма коментари
Нов коментар