Свят

А когато запукат пушките ...

Победата на Никола Груевски на изборите в Македония ще излезе пирова, ако провокира нови инциденти сред албанците

Гласуването на албанците стана въпрос на живот и смърт

Цветелина Манолова

Гласуването на албанците стана въпрос на живот и смърт © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Демокрацията е в бюлетините, не в куршумите" - тези думи на Тери Дейвис, генералният секретар на Съвета на Европа, са най-красноречивото обобщение за това къде се провали Скопие миналия уикенд.

Без съмнение Македония преживява ужасно лоша година. След пропуснатата покана за членство в НАТО дойдоха предсрочните избори, които влизат в историята на страната като вота с най-категоричната победа и най-кървавите инциденти. Всичко това можеше и да отшуми с времето, ако не застрашаваше още един много важен за македонците процес - интегрирането в ЕС. След като Брюксел даде ясен знак, че желае скоро да започне преговори за членство с Македония, настроенията в Скопие бяха силно оптимистични. Стрелбата и убийството по време на гласуването в неделя обаче до голяма степен обезсмислят този оптимизъм. "На последните избори беше обезценено всичко, което може да бъде обезценено в очите на демократична и цивилизована Европа", така обобщи ситуацията опозиционният "Утрински вестник". Колкото и драматично да звучат тези думи, те са напълно в унисон с посланията, които отправиха към Македония световните сили. "Страните, които желаят да бъдат част от НАТО, трябва да положат всички усилия, за да изпълнят демократичните стандарти на Алианса", каза генералният секретар на организацията Яп де Хоп Схефер. От Брюксел пък призоваха Скопие да гарантира демокрацията в страната на поправителен изпит, като повтори гласуването в районите, където имаше инциденти. "Подчертавам, че провеждането на свободни и честни избори е съществена част от политическите критерии на процеса на интеграция в ЕС", коментира по повод инцидентите еврокомисарят по разширяването Оли Рен.

Победа, белязана със смърт

Преди изборите никой не очакваше толкова категорична победа на водената от премиера Никола Груевски дясна партия ВМРО ДПМНЕ. След много шумна и скъпа предизборна кампания, която също не мина без инциденти, Груевски в крайна сметка постигна целта си и спечели 64 от общо 120 места в парламента. Желанието му да си осигури стабилно мнозинство в събранието беше и причината за свикването на предсрочни избори, веднага след поражението на срещата на НАТО в Букурещ, където поканата на Македония за членство беше блокирана от Гърция заради продължаващия между двете страни спор за името. Основните опоненти на Груевски от СДСМ останаха само с 28 места, което моментално провокира криза в партията и оставка за нейния лидер Радмила Шекеринска. Категоричната победа на ВМРО ДПМНЕ обаче беше засенчена от инцидентите, съпровождащи гласуването на албанското малцинство, при които се стигна до стрелба на две места - в Скопие и Арачиновци. Въпреки обявените предварително незапомнени мерки за сигурност и засилено присъствие от страна на полицията ситуацията ескалира и един човек беше убит в Арачиновци, където гласуването беше прекратено.

Под контрол, извън контрол

Индикации, че може да се стигне до сериозни инциденти между привържениците на албанските партии имаше още в началото на предизборната кампания. Тя започна със стрелба срещу Али Ахмети, лидер на едната от двете най-влиятелни албански партии Демократичен съюз за интеграция (ДСИ). По-късно Ахмети открито заклейми като поръчител на атентата срещу него основния си опонент Мендух Тачи, който оглавява Демократичната партия на албанците (ДПА). Още тогава повечето наблюдатели предупредиха, че ситуацията сред албанците се радикализира и може да излезе извън контрол. Силното противопоставяне между двете основни партии започна след предишните избори, на които ДСИ спечели значително по-голям брой места в парламента от ДПА, но не беше включена в коалиционния кабинет на Груевски. Той спази установената вече практика да покани в правителството една от албанските партии, но предпочете по-приемливия за него партньор ДПА. Това изостри отношенията, а ДСИ протестираха, че не е зачетена волята на мнозинството от албанските избиратели. Постепенно отношенията се изостриха до крайност, като стигнаха връхната точка в навечерието на изборите, превръщайки се от битка за власт, в битка на живот и смърт. Отдавна е известно, че и ДСИ и ДПА имат връзки с радикални групи, които са готови да стигнат докрай в борбата за повече политическо влияние. Тези предупреждения впоследствие се оказаха напълно основателни, след като в изборния ден се стигна до убийство.

За вината и виновните

Докато в щаба на Груевски следяха и отбелязваха стриктно кой от политиците и как точно му е честитил изборната победа, анализаторите се питаха кой точно е виновен за насилието и доколко тези случаи могат да навредят на страната. Основната част от критиките беше отправена към полицията, която не само че не успя да предотврати инцидентите, но и някои от служителите й се оказаха преки участници. Македонските медии коментираха, че полицаите в страната все още са по-лоялни към партийните си лидери, отколкото към службата си, тъй като нарушенията им често са подминавани с безразличие от властите. Международни наблюдатели се оплакаха, че на работата им е било попречено и че на някои места са забелязали как униформени полицаи не позволяват на гражданите да гласуват, а впоследствие в същите тези секции са донасяни урни, вече напълнени с бюлетини. "Поантата е ясна - или албанците в Македония са див народ и уронват престижа на страната, или институциите го разрушават, като не работят или пък работят по определен сценарий, който обслужва нечий интерес", коментира анализаторът Суад Мисини.

Междувременно след силен натиск от страна на международната общност македонските власти започнаха разследване на инцидентите и арестуваха членове на радикалните групи на ДСИ и ДПА, както и трима полицейски служители. Премиерът Груевски пък обеща виновните да бъдат наказани. Не е ясно обаче дали това ще бъде достатъчно, за да се поправи имиджът на страната.

Какво следва

За да премахне впечатлението за недемократични избори и да успокои напрежението сред албанското малцинство, което е около четвърт от населението на страната, Скопие ще трябва да анулира вота в част от секциите и да даде възможност за повторно гласуване, смятат анализаторите. Все още се очаква решението на избирателната комисия, а подводните камъни са видими още отсега. Проблеми може да има, ако не бъдат уважени жалбите на всички партии. А също и ако Груевски въпреки предполагаемата победа на ДСИ отново се коалира с ДПА. Вече се чуват гласове, че подобно развитие на нещата може да доведе до още по-силна радикализация сред албанците и дори до разцепването на Македония. За такава опасност тези дни предупреди и бившият македонски премиер Любчо Георгиевски.

С това списъкът с тежки задачи пред Груевски става доста дълъг. Новият стар премиер на Македония ще трябва най-напред да овладее процесите сред албанското малцинство, като при това докаже, че страната му е достатъчно демократична, за да бъде член на ЕС. След това му предстои и още една трудна битка с Гърция за името и за членството на страната в НАТО. И всичко това до края на не особено успешната за него 2008 г.