На две различни планети

По избори политиците традиционно се отнасят в един по-розов свят. Преди вота в Македония тази седмица те направо се изстреляха в друга вселена.

Докато подплашените от слуховете за девалвация на денара македонци се втурнаха панически да теглят спестяванията си от банките и да ги обръщат в евро по обменните бюра, политиците се хвърлиха в мащабни словесни планове как ще строят пътища, тунели, канали, заводи, та дори и атомна централа. Реката на благоденствието, потекла от обещанията на кандидатите за президент и кметове, някак не успя да залее избирателите, които трябва да гласуват на 22 март, и те останаха в плен на изпълненото си с грижи ежедневие, показаха социологическите анкети. Според тях между 45% и 55% от избирателите не смятат да гласуват или все още не са решили кого да подкрепят. Така стана ясно, че политици и обикновени граждани всъщност обитават две тотално различни измерения. Социолозите пък не скриха притесненията си, че вотът може и да се провали, тъй като според конституцията на страната, за да е валиден, трябва да гласуват поне 40% от избирателите. "Това няма да е партиен или етнически бойкот на изборите, a граждански. Той ще е резултат от сериозното недоволство от икономическата и социалната ситуация в страната", коментира политологът Осман Кадиру.

Ред тунели, ред улици

През последните седем години македонците бяха призовани пред урните за избори и референдум осем пъти. Скоро обаче едва ли са преживявали по-абсурдна и по-празнословна предизборна кампания от настоящата. Тя включваше всякакви катаклизми от силно земетресение и 30 вторични труса до разлепените по предизборните пана в Скопие портрети на Йосип Броз Тито. Обещанията валяха като метеоритен дъжд кое от кое по-невероятни и описаха Македония като истинска бъдеща "Швейцария на Балканите". Особено цветна беше картината в борбата за кметското място в столицата Скопие, или кой да бъде "таткото на града", както наричат градоначалника македонските медии. Сред абсурдните обещания за строежи на подлези, надлези, тунели и мостове най-ярко грейна идеята на Лазе Еленовски, един от кандидатите за кмет, който се зарече, че ако спечели, ще направи река Вардар плавателна в поне няколко километра, за да стимулира развитието на туризма в града. Както възкликна в момент на неподправена искреност друг кандидат за кмет на македонската столица, "за да се изпълнят моите и обещанията на останалите кандидати Скопие трябва да има бюджет колкото Ню Йорк".

Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ също заложи на грандиозните обещания в опит да омагьоса повече избиратели да гласуват за нейните кандидати. В навечерието на официалното начало на кампанията премиерът Никола Груевски обяви амбициозен план за инфраструктурни инвестиции на стойност 8 млрд. евро, който правителството ще реализира през следващите седем-осем години. Проектът беше иронично наречен от част от местните медии "от игла до локомотив", тъй като "предвижда да построи в Македония всичко, което, общо взето, е останало непостроено" - от асфалтиране на пътища, до газификация на жилища, строеж на ТЕЦ-ове и дори атомна централа. "Дали пък, докато се ровеше надълбоко из историята, властта не е открила корен на дърво, което ражда пари", запита риторично колумнистът на опозиционния "Утрински весник" Манчо Митевски. Въпросът му не е съвсем лишен от заряд, тъй като въпросните 8 млрд. евро инвестиции представляват горе-долу два пъти брутният вътрешен продукт на страната, а Груевски така и не обясни как точно ще осигури необходимите средства, особено в условията на световна финансова криза.