Преброяване на опърничавите

Албанци тук, албанци там

В началото на седмицата всички членове на Държавната комисия по преброяването подадоха оставка заради невъзможността за постигане на съгласие между македонците и албанците в нея. В изявлението на комисията се констатира, че не са изпълнени основни условия за осъществяване на начинанието. Оказва се, че в различните райони на страната преброителите интерпретират и прилагат различно правилата за преброяване, като облагодетелстват определена етническа група.

Като мотив за оставката си председателят на Държавната комисия по преброяването Весна Яневска заяви, че под натиск на колегите й албанци и турци се подготвя фалшифициране на преброяването, тъй като те настояват да бъдат включени всички граждани, без значение че пребивават извън страната повече от година. Освен това на места преброителите приемали за валидни фотокопия, а не оригинални документи.

"Премиерът Никола Груевски се оправдава, че е попречил на голяма фалшификация", пише Гордана Дувняк в редакционен коментар в "Утрински вестник". "Ще излезе народен герой, който защитава държавните интереси. Но той е длъжен да даде много отговори. Нека каже кой възпрепятства преброяването? Кой е наредил да не се спазват строгите европейски правила? И кой е отговорен за това? Да не ни мисли за толкова наивни, че да повярваме, че самите преброители на място самоволно са решили да правят нещата по свой начин."

Анализатори коментират, че проваленото преброяване е било от голяма важност за деликатната македонска система на управление, въведена с Охридското споразумение. Според нея етносите, които представляват над 20% от населението, имат право на висше образование на майчиния си език и равноправно участие в институциите. Освен това всеки език, който се говори от над една пета от жителите, трябва да бъде признат за официален на общинско ниво заедно с македонския.

Скопие vs. Брюксел

Освен провала с преброяването, македонското правителство понесе и втори удар. Той дойде от годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната по пътя към ЕС. Всъщност както се шегува сп. Economist, Скопие отдавна получава не доклади за напредъка, а за стагнацията. Брюксел отново признава, че Македония е изпълнила политическите критерии и препоръча (вече за трети път) страната да започне преговори за присъединяване. В същото време обаче подчертава, че пред Скопие все още стоят ключови предизвикателства като борбата с корупцията, зачитането на свободата на словото и медиите и успешното прилагане на законите. А спорът с Гърция за името е посочен като основна спънка за започването на преговорите.

Вместо да се замисли за образа си в брюкселското огледало и да обърне внимание на критиките, Македония даде безпрецедентно остър отговор за държава, която сама иска да се присъедини към ЕС. Премиерът Никола Груевски нарече позицията на Брюксел "едностранчива" и "имаща обратен ефект". Пред агенция МИА той заяви, че "преувеличената" критика срещу Македония е "нова тактика" на "личности от и извън Брюксел" да принудят страната да се съгласи на несправедливо решение за името.

"Като твърдят, че не правим достатъчно по въпроса с реформите и подчертават слабите ни страни, би трябвало да ни поставят в неприятна ситуация. Те публично ни обезценяват. Тези методи са добре познати и не изненадват никого. Целта е ясна – осъществяване на натиск за решението на спора с името на всяка цена", атакува Никола Груевски. Към нападателния му тон се присъедини и македонският в. "Дневник", който в своя публикация твърди, че докладът за Македония изобилствал от грешки.

Европейският отговор бе също така остър. Потърсен от "Капитал" да отговори на обвиненията на македонския премиер, зам.-председателят на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония Николаос Салавракос заяви: "Не си струва да коментирам твърденията на г-н Груевски, тъй като отчитам факта, че той е изградил политическата си кариера върху проблема с името."

Колегата му Иржи Хавел бе по-умерен: "И Бившата югославска република Македония, и Гърция понякога усещат политически натиск по въпроса. Това е нормално в контекста на тази безкрайна история. Това не е никаква изненада." 

Настина македонската реакция не е изненада за никого, предвид навика на Скопие вечно да подозира, че е жертва на международен заговор. Което може и да върши работа за вътрешнополитическа употреба, но няма да отвори вратите на ЕС.