Няма да платя

Повечето шофьори, включително на ТИР-ове с българска регистрация, с усмивка поемат листовката на "Няма да платя", край Малгара, някои надуват клаксоните и отпрашват нататък с възгласи "Браво!" Има и такива обаче, които после спират пред будката за плащане. Служителите на бариерата стоят в кабинките. Шофьорите протягат ръка с банкнота към плътно затворените прозорци, но след минута, когато видят, че никой не им прибира парите, те си дръпват ръката и продължават нататък. "Някои хора смятат, че това, което правим, е погрешно и настояват да платят", пояснява Катерини, работничка в местно текстилно предприятие и активистка в солунската "Няма да платя."

Поне някои от служителите, изглежда, одобряват действията на движението, но не смеят да заявят това открито. "Съгласни сме, но не искаме да поемем вината за всичко това", обяснява мъжът в една от будките. Не иска да си каже дори малкото име. "Пишете просто "служител на магистралата" или нещо подобно," махва с ръка той и обяснява, че е на 45 години. В действителност изглежда поне 10 години по-възрастен. "Работя тук от 25 години – на този автомобилен пушек. Сигурно не ми остават повече от 10 години живот", добавя и отсича, че не го е страх да си загуби работата, ако протестиращите успеят да принудят властите да премахнат магистралната бариера. "Аз съм на държавна работа. Ще ме преместят някъде другаде." Затваря прозорчето на будката си, без да отговори на въпроса какво би станало със служителите на частните бариери по пътя към Атина.

Още докато групичката от "Няма да платя" се настанява на магистралата, униформени служители на пътната полиция наблюдават развитието на нещата от вратата на офиса си край пътя, до редицата от бариери. Не след дълго обаче те се скриват вътре, без да направят опит да се намесят или да поговорят с активистите. Малко по-късно няколко от тях се качват в една полицейска кола и ядосано профучават през вдигната бариера, игнорирайки любезно подадената им от протестиращите листовка.

Подреди си сам

В това време в другия край на Солун, на окъпаната в слънце морска променада на града, десетина души разтоварват от микробус саксии с кипариси, чемшири и други зелени храсти. "Това са около 1000 саксии, които получихме като дарение и които сега ще раздадем на хората, за да ги насърчим да озеленяват града", обяснява 28-годишният архитект Панос. Той е един от членовете на друго гражданско движение, което нарича себе си "Солунисти" и също набира сила. То съществува от началото на декември, организира се с помощта на интернет платформи като Facebook и твърди, че има вече около 1000 активисти. В една от първите си акции солунистите са почистили автобусните спирки в града от слоевете незаконно разлепени плакати. "С това показахме, че центърът на града може да се почисти само за три часа от десет човека", казва Панос и пояснява, че дейността на групата му не е протест срещу работата на общината, а само я допълва. "Държавата може да е мързелива или да е идеална, но ако ти сам не направиш нещо, градът ти ще е в пълен хаос", обяснява философията на движението той. И допълва "Нали сме една общност, а не просто някакви хора, струпани на едно място."

Солунистите са почерпили вдъхновение за работата си от движението на така наречените "Атинисти" в гръцката столица, които се появили миналата есен. В солунската организация има хора от всякаква възраст, пол и професия. Познават се само с малките си имена и не отдават значение на партийна принадлежност. Политическите пристрастия нямат значение и за активистите от "Няма да платя." Тяхното движение също се разраства. "Бедните хора по-добре разбират кризата", казва Андреас Антипас, адвокат от Александруполис. Заедно с група приятели и съмишленици той наскоро е основал две местни групи – една срещу магистралните такси и друга за промяна в икономическата политика на страната.

Всъщност "Няма да платя" далеч не ограничава дейността си с акции по магистралите. В Атина активистите му запечатват перфораторите в автобусите и метрото с найлонови торби и настояват за безплатен превоз за някои групи хора. "В Солун е по-трудно да поискаме подобно нещо, защото градският транспорт тук е в частни ръце," обяснява Мариус. "Ние настояваме да се отменят около 40-процентните увеличения на цените на билетите, но също и безплатен превоз за хората, отиващи на работа, за студентите, пенсионерите и безработните," изброява исканията на движението той. Когато не вдигат магистрални бариери, той и съмишлениците му окупират автобуси в града. "Това става три-четири пъти седмично. Хора от движението се качват в автобуси, залепват листовки на "Няма да платя" върху перфораторите и обясняват на пътниците нашите искания", разказва той.

Безработната 35-годишна икономистка Мария не е съгласна с дейността на "Няма да платя." "Мисля, че е по-добре да участваш в нещо от рода на движението на солунистите. Но ако се реши хората да не плащат, то всички трябва да имат куража да не плащат. Държавата има нужда от пари, но разбирам и "Няма да платя," казва младата жена. Неделната озеленителна акция е първото й участие в работата на солунистите.

Робин Худ от Елада

Двете групи далеч не са единственият израз на вълната от гражданска активност в града. Друго подобно явление са хората, самопровъзгласили се за "новите Робин Худ." С маски върху главите си те щурмуват супермаркети и после раздават ограбеното на бедните. "Това става обикновено по време на демонстрации. Правят го хора от местните анархистки организации", обяснява Мариус и казва, че веднъж той лично е станал свидетел на подобно нещо. "Една група се отдели от тълпата и влезе в супермаркет. Там явно всеки е грабнал каквото може, защото скоро всички се появиха отново навън с най-различни предмети. Един от маскираните се приближи към бедно облечен мъж и му връчи кутия с кафе машина, а онзи се уплаши и не искаше да приеме подаръка", спомня си младият философ, който предпочита да работата си в "Няма да платя."

Въпреки че в Гърция стачките са традиционна и често практикувана форма на гражданско недоволство, небивалата вълна от обществена активност, заляла страната през последните месеци, за Мариус е нещо по-особено. "Когато бях 12-ина годишен, много добре си спомням, че непрекъснато имаше стачки. После дойде времето на премиера Костас Симитис, когато гърците живееха добре," казва той. И е категоричен, че това, което се случва в страната в момента, не е просто връщане към стария режим на стачки. "Сега е различно", убеден е активистът от "Няма да платя." Солунистът Панос е на същото мнение: "Виждаме промяна в мисленето на хората. Не мисля, че това, което става днес, би било възможно само преди десет години." Виновник за това е кризата, убеден е той: "Групи активисти никнат из цяла Гърция. Хората са проумели, че единственият начин да се продължи напред, е да се прегрупираме и да си сътрудничим."