Секс, лъжи и предварителни избори

Това пролича силно през изминалата седмица, в която новините за обвиненията в сексуален тормоз срещу новия любимец на твърдия електорат Хърман Кейн заляха медиите. Първо, в политическия сайт Politico.com изтече историята, че по времето, когато кандидат-президентът е бил начело на Американската ресторантьорска асоциация, срещу него са били подадени оплаквания от три жени, негови подчинени, и организацията е трябвало да им плати обезщетения. После четвърта дама застана пред камерите и обяви, че Кейн й е отправил неприлично предложение, когато е търсила работа.  

Бившият пица магнат блесна на политическата сцена преди месец, след като кампанията на губернатора на Тексас Рик Пери започна да губи инерция. Въпреки късното му влизане в надпреварата много републиканци очакваха Пери да превземе с каубойски устрем Белия дом. Оказа се обаче, че кампанията му страда от набързо формираната си структура, а неясните идеи и лапсуси на губернатора неприятно напомниха на американците за Джордж У. Буш. На последния дебат Пери се прояви особено трагикомично, като тръгна да изброява кои три министерства смята да закрие и стигна само до две. Така афроамериканецът Хърман Кейн неочаквано понесе надеждите на твърдото ядро републиканци за по-консервативен кандидат от Мит Ромни. С атаките срещу социалните програми за подпомагане на малцинствата и бедните, острата критика на здравната реформа на Обама и миналото си на евангелистки проповедник Кейн изглежда в очите на поддръжниците си като радикалния борец, който ще свие веднъж завинаги държавния апарат.

Прямотата и лежерният манталитет на успешния бизнесмен (смятан за баща на идеята за продажба на пица на парче) също са очевиден коз срещу Ромни, отдавна усвоил навика на професионален политик да не казва нищо. Досега, когато стилът на Кейн на човек от народа заплашваше да създаде проблеми ("Като ме питат кой е президентът на Узбеки-беки-беки-стан-стан, аз отговарям ми не знам. Ти знаеш ли?"), от щаба му казваха, че колоритът е в основата на неговия успех.

"Хърман си е Хърман"

бе тяхното мото. Оказа се, че липсата на политически опит му изигра лоша шега, когато в медиите едно след друго започнаха да валят обвиненията в сексуален тормоз.

Кейн първо каза, че не си спомня подобно нещо, после се опита да се пошегува, а когато историята грейна на първите страници на американските медии, заподозря, че хората на Рик Пери са пуснали компромата. Оплетен в полуобяснения и параноя, бизнесменът загуби битката за ограничаване на скандала. Действително от щаба му твърдят, че получават невиждана морална и финансова подкрепа от хора, вярващи, че политическата система е излязла от контрол. Но всеки ден, който Кейн прекарва, потопен в скандала, е загубен за републиканския лагер и за дебата за бъдещето на Америка.

Странната съдба на пица магната щеше да си остане просто интересен детайл, ако не бе част от цяла поредица издигания и сривове в републиканския лагер в последните месеци. Конгресменът Мишел Бахмън, губернаторът Пери, а сега и Кейн се оказаха внезапно на гребена на вълната, когато твърдото консервативно ядро повярва, че те могат да бъдат силна алтернатива на сегашния водач за номинацията Мит Ромни. На пръв поглед бившият губернатор на Масачузетс с образа си на успешен бизнесмен би трябвало да бъде добър десен кандидат. Но фактът, че Ромни въвежда задължително здравно осигуряване в щата си - предвестник на недолюбваната от десните здравна реформа на администрацията на Обама - му създаде имиджа на политик, по-близък до центъра. Нещо, което е очевиден недостатък във време, когато много републиканци начело с популисткото движение "Чаено парти" мечтаят за

Радикална дясна революция

която да ограничи силно ролята на държавата и да свие до минимум социалното и здравното осигуряване. Последното, което твърдият електорат иска да види в Белия дом, е още един консервативен президент, готов да вдигне данъците (като Джордж Буш-баща) или да разшири правомощията на държавата (като Буш-син). Тази крайна визия ограничава възможностите силен дясноцентристки кандидат да излезе начело в консервативния лагер. Както коментира сп. Economist, с подобни изисквания дори Роналд Рейгън щеше за загуби републиканската номинация.

От друга страна обаче, по-близките до центъра кандидати са онези, които печелят националните избори. Особено във време на криза, когато гласоподавателите държат повече на прагматизма, отколкото на идеологията. С жлъчните боричкания кой е по-по-най-консервативен политик републиканците рискуват да спечелят идеологическата битка само за да загубят Белия дом.