В името на народа и еврото

Същевременно решението на съдиите в Карлсруе бе изтълкувано като триумф за канцлера Ангела Меркел и стратегията й за разрешаване на кризата в еврозоната. Но по-внимателният прочит на 83-страничния съдебен акт показва, че ръцете на Меркел не са съвсем развързани и рискът да бъде блокирана от Бундестага или нови правни искове не е изчезнал. А засилващото се недоволство на германците и нарастващата опозиция в редиците на управляващата коалиция срещу наливането на средства в бездънни ями като Гърция поставят нови ограничения пред екипа на канцлера.

Да, но

Конституционният съд беше сезиран от пъстра група хора от всички краища на политическия и гражданския спектър - от радикалната левица, през сдружението "Повече демокрация", до бунтовнически настроените в редиците на управляващата коалиция като баварския депутат Петер Гаувайлер. Всички те използваха своето дадено им по конституция право и искаха с помощта на съда в Карлсруе да попречат на Германия да се включи в договорения спасителен механизъм.

Както при предишните евроказуси, по които съдия Андреас Фоскуле с целия си авторитет се произнасяше "в името на народа", така и сега той не попречи на канцлера Ангела Меркел да наложи политиката си. Само че каза "да, но" и сложи някои спънки пред действията на кабинета. Германия не може да участва в ESM с гаранции за над 190 млрд. евро без изрично одобрение от Бундестага за увеличаване на сумата. Освен това съдът изрично подчертава, че изискванията за конфиденциалност на ESM не бива да пречат германския парламент да получава "пълна информация" за операциите на фонда.

"Конституционният съд много ясно каза, че ако гаранциите бъдат увеличавани без одобрението на парламента, това би било незаконно. Това е положителна новина, защото слага правила пред безграничните помощи. Освен това парламентът трябва да бъде подробно информиран. Някои параграфи от договора за ESM, които биха могли да минат за тайни, трябва да бъдат оповестени. Като краен ефект е изключена възможността ESM да се рефинансира от ЕЦБ и на практика да разполага с неограничени средства", коментира пред "Капитал" професорът от реномирания Ifo Institute в Мюнхен Кай Карстенсен. И добавя, че "така не някаква администрация в Брюксел, а германският парламент ще решава как да бъдат използвани парите на данъкоплатците".

Вицепрезидент на Бундестага и председател на работната група по икономика и финанси във фракцията на Партията на свободните демократи (коалиционен партньор на Меркел) Херман Ото Солмс отива дори по-далеч. Според него решението на съда в Карлсруе слага ограничения и пред ЕЦБ. "Съдът посочва, че финансирането на дефицитите в бюджети на страните членки чрез ЕЦБ е в нарушение на договорите на ЕС. ЕЦБ е независима, но не стои над договорите, а е обвързана с тях. Това се подразбира и бордът на ЕЦБ трябва да е наясно с това", казва Солмс пред "Капитал".

Въпреки това облекчението в екипа на канцлера беше осезаемо. "Решението на съда не съдържа неприятни изненади, а просто засилва ролята на Бундестага", коментира Сони Капур, директор на икономическия аналитичен център Re-Define, в разпространено до медиите съобщение. Всъщност макар интересът да бе огромен, а забраната – технически възможна, никой не очакваше реално съдиите да кажат "не" и да опитат да взривят еврото. Не само защото, както коментира сп. Der Spiegel, за Европа сега е по-важен валутният съюз, отколкото демокрацията. На практика ESM отдавна бе смятан за факт и след произнасянето на съда ситуацията се връща там, където беше и преди него. А тя е, че "ESM си остава с недостатъчен размер и тромав процес на взимане на решения, който дава на Германия, Франция и компания де факто вето по някои въпроси", смята Капур.

"Решението може и да не е най-доброто възможно за Меркел, но много й помага. Първо, защото сега тя може да продължи да промотира на европейско ниво идеята си за политически съюз. И, второ, то успокоява нейните собствени депутати, като им дава право на глас, ако се наложи Германия да дава гаранции за повече от 190 млрд. евро", казва пред "Капитал" Олаф Бьонке от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Така зелената светлина за Меркел е с примигвания и всяко нейно действие ще преминава с борба с вътрешната и външната опозиция. През последната година канцлерът натрупа много негативи не само в страната си, но и в Европа. Недоволството на германците, че те работят, за да може другите страни да харчат, усложнява задачата на Меркел да се бори за преизбиране на парламентарния вот догодина. Същевременно в ЕС растат подозренията, че Берлин не е готов да стигне достатъчно далече, за да запази еврозоната.

Теза в стил "Германия е вредна за Европа" представи тези дни един от най-известните инвеститори, американецът от унгарски произход Джордж Сорос. Той разви провокативната идея, че най-доброто за ЕС би било Германия да напусне доброволно еврозоната. В противен случай, ако реши да остане, трябва да промени политиката си така, че да има реален шанс за спасяване на общата валута, а с това и целия ЕС. Според Сорос това означава Берлин да преодолее фобията си от позволяването на по-голяма инфлация и въвеждането на общи еврооблигации.

Денят на германския съд

Интересното е, че съдът в Карлсруе успя да направи щастливи и противниците на Меркел. Към тях спадат и онези 37 хил. недоволни граждани, които под шапката на сдружението "Повече демокрация" се опитаха да спрат спасителния механизъм. Пред "Капитал" говорителят на  организацията Ане Денер нарече недоволните не евроскептици, а граждани, които се борят за своите демократични права. Според гражданското сдружение точно те са нарушени от действията на Меркел в Европа.

От "Повече демокрация" са доволни от решението на съда, което според тях е в подкрепа на гражданските права, тъй като потвърждава ролята на Бундестага при правенето на важни промени. Денер прави следваща стъпка и очаква да се задълбочи дискусията за провеждане на референдум за ЕС в Германия, който да определи дали конституцията на страната да бъде променена, за да може да отстъпи повече суверенитет на Брюксел. За подобно нещо, макар и не в близко бъдеще, намекна неотдавна и финансовият министър Волфганг Шойбле в интервю за Der Spiegel. "Този дебат все повече ще се засилва", казва Денер.

За ЕС и демокрацията

Решението на съдиите в червени тоги е важно колкото за Германия, толкова и за Европа. Според С. Фред Бергстън, директор на Peterson Institute for International Economics, европейските лидери може и да действат мудно, но неотклонно и постепенно намират правилните решения. "Събитията от тази седмица потвърждават, че Германия е готова да плати нужното, за да бъде избегнат апокалипсис. ЕЦБ ще предостави всички възможни ресурси, за да продължи финансовата борба с кризата и да бъде избегнат крахът на еврото", обяснява Бергстън пред "Капитал". Според него колкото и парадоксално да звучи, смятаната за тромава и бавна процедура важните стъпки да минават през националните парламенти не само няма да блокира, но и дори ще засили еврозоната. Защото показва, че не е нужно запазването на еврото да минава през разрушаване на демокрацията.

Според Олаф Бьонке при всеки следващ опит за спасяване Меркел ще трябва да се съобразява не толкова с правните хватки, колкото с германското обществено мнение. И останалата част на Европа ще следи с внимание как успява да съчетае това с ефективното взимане на решения. "Всъщност тази седмица стана ясно (отново), че европейският проект няма да бъде убит от ръката на конституционния съд. Големият въпрос поне за германското правителство ще бъде за демократичния фактор в новия европейски финансов ред", казва Бьонке. А след Германия - и за всички останали.