Заради свободата на словото в скута на авторитаризма
Не е известно къде е Едуард Сноудън и колко документа е успял да отнесе
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Когато Едуард Сноудън съобщава пред света, че ще остане в Хонконг, той го прави, защото вярва във върховенството на закона и свободата на словото в автономната китайска територия – ценностите, заради които прави разкритията за програмата PRISM за масово подслушване от тайните служби на САЩ . "Искам да помоля съдилищата и хората в Хонконг да решат съдбата ми. Нямам причина да се съмнявам в системата ви", казва тогава Сноудън по повод вероятната опасност от екстрадиция.
Нещата обаче се обръщат. Сноудън се качва в неделя на полет на "Аерофлот" за Москва. Смята се, че финалната му дестинация е Еквадор с транзит през Куба. Идеализмът на американеца изведнъж бе сменен с инстинкта за самосъхранение, пратил го при едни от най-строгите режими в света. Държавните медии в Русия открай време служат за пропагандни трибуни на властта и често изглеждат като личен блог на Путин. В Куба едва наскоро бе разширен достъпът до интернет за простолюдието, но отново със силни ограничения. Младият мъж, искал да изобличи порочните практики на собственото си правителство, попада в голямата игра на геополитиката и така изведнъж се превръща в съюзник на държавите, които олицетворяват това, срещу което той се бори, пише The Washington Post.
Русия и Еквадор имат достатъчно причини, за да искат да помогнат на Сноудън, но едва ли някоя от тях е лична симпатия. САЩ не спират да критикуват това, което според тях е нарушаване на човешките права в Русия – от натиска срещу опозицията до регистрирането на неправителствени организации като "чужди агенти" заради финансирането им от чужбина. Президентът на Еквадор Рафаел Кореа, в чието лондонско посолство се крие основателят на WikiLeaks Джуилан Асандж, пък е сочен за символичен наследник на Уго Чавес в Латинска Америка и постоянно твърди, че държавата му е заплашена от американския империализъм. Случаят със Сноудън е удобен повод да размаха пръст на Вашингтон.
Тайното става явно
Всичко това, разбира се, не намалява важността на направеното от Сноудън. Всъщност историята му може би едва сега започва, защото американските служби не знаят колко точно информация е отмъкнал бившият служител.
Разследващите вярват, че работилият на Хаваите Сноудън е успял отчасти да замете следите си, докато е разглеждал големи масиви от информация за действията на Агенцията за национална сигурност (NSA) и британския и еквивалент Щабквартира на правителствените комуникации (GCHQ), коментират запознати източници пред Reuters.
По думите на председателката на комисията по разузнаване в Сената Даян Фенстейн Сноудън има около 200 секретни документа. Според източници на Reuters обаче тя споделя далеч по-малко число от реалното и Сноудън е отишъл в Хонконг с хиляди документи, копирани от архивите на NSA.
Подходът на WikiLeaks при разкриването на документи е по-различен. Хората на Джулиан Асандж публикуват наведнъж пакети от десетки хиляди доклади за военните операции на САЩ в Афганистан и Ирак, както и над 250 хиляди дипломатически грами от американските посолства по цял свят. Може би поради това Асандж призова в понеделник Сноудън да разкрие всички документи, които притежава.
Къде сте, г-н Сноудън? Къде се намира в момента Едуард Сноудън е неизвестно. За последно той със сигурност пристига в Москва в неделя с полет от Хонконг, където е посрещнат от служители на еквадорското посолство в Русия, но в транзитната зона. Място 17А, което е резервирано на името на Сноудън за полет до Хавана в понеделник, остава празно. Американецът няма входна виза за Русия и местните власти потвърдиха във вторник, че той не е влизал на руска територия.
В същото време стана ясно, че американският паспорт на Едуард Сноудън е бил обявен за невалиден от Вашингтон още в събота, за да му се попречи да започне бягството си. Така той на практика остава без официален документ за пътуване, но Еквадор му е предоставил документи на бежанец, които на теория биха му позволили да се придвижи.
Така де факто Сноудън става един от 7-те милиона бежанци по света според данни на ООН 2012 г. Дори в САЩ по думите на Лавиния Лаймън, президент и изпълнителен директор на Комисията за бежанци и имигранти, около 60 хиляди бежанци влизат всяка година и много малка част от тях имат паспорти. Повечето са интервюирани в чужбина, за да се установи дали казват истината, и след това им е издаван документ, известен като I-94 – позволяващ им да се придвижат до САЩ.
"Да кажем, че взимаме човек в Малайзия и той трябва да спре в Хонконг, преди да продължи към Лос Анджелис. Хонконг признава това (I-94) като американски документ за пътуване и позволява придвижване", казва Лаймън. Други държави като Великобритания и Канада издават подобни документи, както и Международният червен кръст. Други държави и междудържавни обединения позволяват пътуване само с лична карта, но това не е валидно в случая на Сноудън.
Ако някоя държава иска да позволи на определен човек да пътува с държавна авиокомпания, тя може да го стори, без да издава документи на този човек, казва адвокатът, занимаващ се с дела по екстрадиция, Дъглас Макнаб пред Би Би Си.
4 коментара
Това за личния блог на Путин е много добре казано!
полицейска демокрация;
,,...и постоянно твърди, че държавата му е заплашена от американския империализъм..."
То по света са малко държавите, които не са заплашени от него, по един или друг начин.
Свобода на словото,ли?........Човека разкрил огромно престъпление на правителството си,бива преследван като престъпник!
Обявяват документите му за невалидни...отнемат му гражданството....това не се ли случваше и при нас,когато някой се опитваше да избяга от тоталитарния режим?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.