Хвани ме, ако трябва

Дайте си ни данните

Ден по-късно се намеси и главният редактор на The Guardian Алън Ръсбриджър с разкритието, че правителството е упражнявало непрестанен натиск върху вестника от първите дни на историята със Сноудън. И в един момент посланието на властите в Лондон се е втвърдило до: "Позабавлявахте се. Сега си искаме нещата обратно." След като Ръсбриджър отказва да предаде материалите по случая (копия на които има в САЩ и Бразилия), GCHQ го принуждава да унищожи харддисковете. И така изведнъж Великобритания трябва да оправдае не само участието си в програма за наблюдение, но задържането на близки на журналисти и унищожаването на журналистическа информация.

"Британското правителство прекрачи червена линия, като асоциира журналистиката, която може да компрометира националната сигурност, с тероризъм. Това беше прекалено", коментира пред "Капитал" ръководителят на Факултета по медии и комуникации в London School of Economics Чарли Бекет. Именно използването на параграф 7 е най-притеснителният сигнал според мнозина. "Като избират да задържат Миранда на парче земя без закони и наричайки го терорист, те се освобождават от всички закони. Така на практика се суспендират всички проверки и гаранции, които бихте имали, ако ви арестуват например на паркинга", твърди Ръсбриджър. Вестникът реагира моментално и остро. Ще финансира и съдебния процес на Миранда срещу Великобритания, в който ще се оспори Параграф 7.

"Проблемът е, че гледаме на тероризма като на война - като Студената война или войната срещу наркотиците", казва пред "Капитал" бившият главен редактор на The Guardian Питър Престън. Под този претекст след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. се развива необятен апарат за борба с тероризима. "Това са хората, които притежават бюрократични империи и имат властта да блокират всякакви въпроси относно случващото се", пояснява тезата си Престън. Миранда отрече да е бил разпитван за каквото и да е било, свързано с думата тероризъм. Наложило се е обаче да предаде всичките си технически устройства и всички пароли за имейли и социални мрежи. "Не използваха физическа сила срещу мен, но е очевидно, че това е чудесен пример за психологически натиск", коментира той пред CNN.  

Според журналиста на свободна практика и бивш анализатор към американското военно разузнаване Джошуа Фауст основният проблем е периодът на задържане. "Правителството има легитимен интерес да се опитва да разбере какво се случва и би проявило небрежност, ако не се беше поинтересувало от документите, които вероятно е носил", коментира Фауст пред "Капитал". "След като са му задали всички въпроси и са конфискували всички електронни устройства, които е носил, не е било нужно да го задържат за максималното позволено от закона време. Това е доста прозрачен опит да го стреснат и да сплашат него и Грийнуолд. И не е в ничий интерес", смята той. Именно глупавият начин на действие на правителството предизвика силния отзвук, допълва американецът.

"Няма нужда да прекарваш дълго време във Великобритания, за да разбереш, че властите не показват много интелект в разбирането си за тази ситуация", отбелязва Питър Престън. Според него е напълно реално те наистина да са очаквали да постигнат нещо - символично или реално, с унищожаването на харддисковете. "Благодарение миналогодишната комисия "Левесън" (разследвала практиката на подслушване в медиите - бел. ред.) стана ясно, че хора на изключително високи длъжности нямат ни най-малка представа как функционира интернет или новинарските сайтове", припомня Престън. 

Според британския вицепремиер Ник Клег обаче вестникът е притежавал "данни, които биха могли да се превърнат в заплаха за националната сигурност". Властите оправдаха операцията в офиса на The Guardian като "по-добрия вариант пред това да предприемем съдебни действия". "Беше договорено, че с унищожаването на информацията няма да попречим на вестника да публикува статии, но ще бъде превантивна мярка за запазването на сигурността и човешки животи", коментира в официално съобщение Клег.

"Сложното в този случай е, че първоначалната версия на нещата почти винаги се оказва погрешна и колкото повече детайли стават ясни, разбирането какво точно се е случило се променя", коментира Джошуа Фауст. Случаите с Миранда и унищожаването на данни в The Guardian са точно такива, смята той. В първия след първоначалната истерия всъщност се оказва, че бразилецът е "тясно замесен в трансграничен трафик на крадени документи, което усложнява нещата, защото няма журналистическа защита за подобни неща. И с разказа на Ръсбриджър беше така. Първоначалната версия беше - гадни агенти карат вестник да унищожава харддискове", казва Фауст. После става ясно, че всички - от премиера Дейвид Камерън, през вицепремиера Ник Клег до други високопоставени фигури в правителството са си направили труда да преговарят месеци наред с The Guardian, за да намерят начин да уважат буквата на закона и същевременно да гарантират правото на вестника да публикува. "Това според мен фундаментално променя същността на случилото се", коментира Фауст.

 Да пазиш пазителите

След унищожаването на данните от британския офис на The Guardian вестникът ще продължи да работи по историята за Сноудън от Ню Йорк и Бразилия. "Но още е възможно да го подлагат на натиск, защото това е бизнес, който продължава да оперира от офиса си в Лондон, макар и историите се пишат и информацията да се съхранява на друго място. Дигиталната информация може да бъде проследена, а както Сноудън, Асанж и Миранда осъзнаха, хората трябва да се намират някъде в пространството", посочва Чарли Бекет от LSE.

Тук е и една от ирониите в завихрилия се дебат, казва Джошуа Фауст. "The Guardian се опитват да разобличат САЩ като държава на тиранията и репресиите. Но в Америка властите приемат задължението да защитават журналистите доста насериозно - със сигурност повече, отколкото във Великобритания."

"В случая с Едуард Сноудън, а преди това с Брадли Манинг, The Guardian формира международни съюзи от името на широката общественост. Така че едно законодателство в една държава не може да ги спре", обяснява Питър Престън, който разчита действията на правителството в Лондон като атака срещу разследващата журналистика. Натискът ще се засилва, а това ще оскъпи журналистическата работа, защото разследванията ще станат международни. "Проблемът е, че ресурсите за разследваща журналистика се свиват", обяснява Престън и дава пример с Washington Post, който миналия месец беше купен от собственика на Amazon Джеф Безос. "Ако погледнем европейските вестници, включително в България - тях ги изкупуват предприемачи или бизнесмени за определени цели, които невинаги са пряко свързани с журналистиката", смята Престън. "Ситуацията навсякъде може да заприлича на тази в Турция, където повечето вестници са собственост на бизнес конгломерати, които имат нужда от определено ниво на услужливост към правителството и не са склонни да разрешават критики срещу него или да подкрепят журналистите в спорове с властта. Най-големият проблем е този със собствеността и той е валиден навсякъде - от Америка до Европа", коментира британският журналист. И дори без съмнителни антитерористични ограничения е достатъчно трудно пазителят (The Guardian) да бъде пазен.