От криза към политика

Ако има нещо положително в кримската партия шах, то е, че тя може да даде импулс не само на НАТО, но и на митичното създание, наречено обща външна политика на ЕС. "Това е толкова сериозна геополитическа и военна криза в Европа, че ЕС трябва да има стратегия как да се справи с нея. Може да му се наложи де развие съвсем различен тип идентичност - истинска геополитическа идентичност, на мястото на сегашната цивилизация от технократи в Брюксел, които не мислят по наистина важните въпроси", казва Кадри Лийк от ЕСВП. И има шанс конфронтацията с Путин да доведе до нов тип дневен ред и лидерство в Европа. "Но все още е трудно да се каже кой ще надделее - дали тези, които казват, че трябва да приемем нещата сериозно сега, защото следващия път ще бъде още по-лошо, или онези, които просто искат тази криза да отмине, да бъде забравена, да се преструваме, че нищо не се е случило, и да си продължим както преди", смята Лийк.

Все пак има окуражаващи признаци - вече повече от три седмици ЕС съумява да изглежда учудващо единен, а и неочаквано бързо приетият план за тристепенни санкции срещу Русия е смислен. Разногласия има само по това кога и при какви условия да се премине към последната фаза - търговски и икономически санкции, от които наистина ще боли. "Това, което има значение, е степента на сплотеност. Освен това започва да се говори, че трябва да поставим единния отговор на ЕС над дребните национални съображения", отбелязва Родерик Паркс от Полския институт за международни отношения (PISM).

Според Ян Техау, директор на Carnegie Europe, има надежда украинската криза да се окаже катализаторът за създаването на истинска, стратегическа външна политика на ЕС. Въпреки многото причини за скептицизъм и грешките от миналото, сега има знаци, че страните от ЕС се опитват да мислят заедно и дългосрочно. "Как се стигна до тази кохезия? Отговорът е, че критичността на ситуацията накара достатъчно много държави да прекалибрират анализите си за рисковете и ползите", пише Техау в свой анализ.

Ключът, както винаги, бе Германия, която даде сигнал, че е готова да понесе известни икономически жертви в името на стратегическите интереси на Европа. "Промяната на германската нагласа към Русия е обещаваща. Берлин от доста време е по-критичен към Москва и покрай Украйна научи, че няма специални отношения с Кремъл и влияние над него. Това принуждава Германия да гради съюзи с други държави в ЕС - нещо, което дълго време липсваше от руската политика на Берлин", отбелязва Йорг Форбрих от German Marshall Fund. България също трябва да си вземе урок. И той е, че особено по отношение на Русия трябва да се научи да мисли дългосрочно, стратегически и като част от ЕС.