Джон Лулис: Никой в Гърция не е научил нищо от кризата

Сега обаче кредиторите и ЕС много вероятно ще се окажат с правителство на Ципрас в Атина.

И какво от това? Какво може да направи Ципрас? Той не може да взриви еврозоната – тя вече е добре подготвена. Погледнете отново към правителството на Самарас. Структурните реформи не бяха извършени. Правителството трябваше да въведе единна система на заплатите в целия публичен сектор. Това не беше направено. Някои обществени институции трябваше да бъдат закрити. Това също не беше направено.

Вярно, имахме бум на туризма в Гърция. Но на фона на жертвите на обикновените хора и непосилните данъци, правителството не извърши структурните реформи, които щяха да променят основата на икономиката ни. Ситуацията продължава да е лоша. Единственият успех на Самарас беше в намаляването на вътрешния дефицит.

Но може ли да се очаква от правителство на СИРИЗА да изпълни всичко това, което Самарас не направи?

Разбира се, че не. Нашата политическа система е болна.

Съгласни ли сте с някои политолози, които смятат, че СИРИЗА може дори да се окаже донякъде положителен фактор с обещанията си да наложи данъци на богатите?

Най-строгата данъчна политика досега беше тази на френския президент Франсоа Оланд и той се отказа от нея. Във Франция хората поне вярват, че данъците са полезни за държавата. Гърците нямат усещането, че получават онова, за което плащат. Освен това колко данъци може още да се струпат върху хората? Фирмите вече са на ръба. Що се отнася до идеята на Ципрас за "данък върху богатството", хората със спестявания вече са взели мерки. Не говоря за богаташите, а просто за хора с някакви спестявания. Техните пари вече напускат страната.

Това, от което имаме нужда, е данъчната система да стане по-ефективна. Тройката настояваше правителството на Самарас да продължи анализа на състоянието на богатите гърци, но то не го направи. Това тук е корумпирано общество. Съжалявам, че рисувам такава черна картина, но такава е реалността. И имаме най-лошия вид корупция – всекидневната. За да свършиш каквото и да било, трябва да даваш подкупи.

И сега Гърция е на път да се сдобие с ляво правителство, което също е обречено на провал, така ли?

Това изглежда много вероятно. Икономическата програма на СИРИЗА е смехотворна, но Ципрас има около себе си няколко много сериозни човека. Единият от тях, Янис Драгасакис, който вероятно ще стане министър на финансите, е бивш комунист. Не говори много, но около себе си е събрал група млади икономисти. Никос Папас, началникът на политическия кабинет на Ципрас, също е много сериозен. Учил е в Университета в Глазгоу, има магистратура по макроикономика. От друга страна обаче, имаме крайната левица в СИРИЗА. Затова, когато партията говори, чуваш пет различни гласа. Това предизвиква несигурност у много избиратели.

Ципрас иска опрощаване на гръцкия дълг. Не мислите ли, че то неминуемо ще се случи по един или друг начин?

Това няма да стане. Подобно нещо трябва да мине одобрение през много национални парламенти. И кой според вас ще подари пари на гърците? Да, дългът е непосилен, но кредиторите ще ни кажат да си проведем реформите, което може и да доведе до ръст в икономиката. А ние междувременно да си продължаваме с плащанията.

Ципрас твърди също, че ще освободи Гърция от "робията на пазара".

Това е само риторика. Той няма да рискува да извади Гърция от еврозоната, защото икономиката й ще колабира. Хората ще щурмуват банките. Ципрас има около себе си малка група от много разумни хора, които разбират трудностите. В следващия кръг на СИРИЗА обаче има някои умерени, но и хора с крайни позиции. После имаме и избирателите – хардлайнери, но и такива, които просто искат да махнат правителството на Самарас от управлението. Ципрас е стъпил върху много нестабилна конструкция.

Но това едва ли ще му попречи да победи в предсрочния вот.

Някои социологически проучвания показват, че разликата в полза на СИРИЗА напоследък е намаляла, но това е естествено. СИРИЗА създава несигурност. Извънредните избори ще са вот между чувството на гняв и на страх. Страхът победи при последните избори през юни 2012 г., и то защото Ципрас пожела да загуби вота с малка разлика. Сега той иска да спечели, така че гневът ще надделее като емоция. Той може би няма да спечели абсолютно мнозинство, което ще е добре. Ципрас ще се нуждае от съюзници, за да контролира лявото крило на партията си, и така винаги ще може да каже, че няма как да осъществи програмата, защото му трябва компромис с партньорите. Тези партньори могат да бъдат например от либералната партия "Потами".

Какви поуки си е извадила Гърция досега от кризата?

Това е именно най-лошото – никой нищо не е научил. Всички говорят за лошата тройка, която ни притиска. В подобна ситуация кипърското правителство обяви, че прилага реформи, които отдавна само е трябвало да започне. Това беше положително послание към хората, каквото никога не чухме в Гърция.

Намираме се в много нестабилна и опасна ситуация. Имаме два проблема. Единият е корумпираната държава, която не функционира. Вторият е партийната ни система. Имам чувството, че всичко се повтаря отново, само дето политиците изнамират нови трикове.