Изборът на Гърция

Готови ли сте за СИРИЗА

Нейният лидер, четиридесетгодишният Алексис Ципрас, обещава "да сложи край на националното унижение" още на 26 януари. Той критикува старата политическа система в страната и корупцията, но и Тройката – международните кредитори на Гърция в лицето на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕС. Логично, перспективата той да застане начело на ново правителство в Атина притеснява политици и икономисти от Брюксел през Берлин до Хелзинки. Нищо, че дни преди вота Ципрас публично се отказа от заплахите си да прекрати програмата на икономии. В статия за в. Financial Times през седмицата той се зарече, че "едно правителство на СИРИЗА ще уважи задълженията на Гърция като членка на еврозоната, ще поддържа балансиран бюджет и ще се ангажира с количествени цели".

Обещанията му към гръцките избиратели са още по-щедри. В икономическата си програма за управление СИРИЗА предвижда безплатно електричество за 300 000 хиляди домакинства, живеещи под прага на бедността, и субсидии за храна на още толкова нуждаещи се семейства. В първия стълб на програмата, озаглавен "Хуманитарна криза", са включени още мерки като безплатен градски транспорт за продължително безработните и бедните, безплатно здравеопазване и възстановяване на т. нар. 13-а коледна пенсия. Всички инициативи от първия стълб ще струват общо 1.86 млрд. евро, изчислили са икономистите на СИРИЗА.

Вторият стълб - "Растеж", ще струва 6.5 млрд. евро и включва изменения, които да съживят икономиката на страната. Сред тях има много социални мерки. Предложенията включват например премахване на единния данък върху недвижимите имоти, качване на необлагаемия минимум за данък на доходите от 5000 евро (в момента) на 12 000 евро. Предвидено е също уреждането на неплатени данъци и задължения към социалното осигуряване, както помощ при предоговаряне на частни и фирмени лоши кредити.

Третият стълб в икономическата програма на СИРИЗА е посветен на заетостта. Движението обещава да създаде 300 000 нови работни места в държавния и частния сектор с помощта на специална двугодишна програма, която ще струва 5 млрд. евро. Ципрас заяви, че ще се съсредоточи най-вече върху младите гърци на възраст между 15 и 24 години, безработицата при които е е близо 50%. Предвижда се също вдигане на минималната работна заплата, увеличаване на броя на получаващите помощи за безработни и възстановяване на системата на колективни трудови договори.

Каква е алтернативата

Икономическата програма на "Нова демокрация" също да се опитва да буди оптимизъм, но е далеч по-скромна. Ако спечели изборите, казва досегашният премииер Андонис Самарас, партията му "ще задържи Гърция в еврозоната" и ще приключи преговорите с Тройката. Кредиторите отказаха да изпратят последния транш от спасителната програма на Гърция, защото Атина не е провела реформите, обещани срещу оставащите средства (7 млрд. евро от МВФ, 1.8 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и 1.8 млрд. евро от програмата за ценни книжа SMP). Самарас се ангажира да не допусне ново намаляване на заплатите и пенсиите или ново увеличение на данъците. Партията му обещава да продължи реформите в публичния сектор и на пазарите на стоки и услуги, за да елиминира бариерите пред частните предприемачи и да подпомогне конкуренцията. Няма да спира и процесът на приватизация на държавна собственост – елемент, който изобщо отсъства от програмата на СИРИЗА.

По отношение на данъците, "Нова демокрация" също обещава положителни промени, но не с размаха на радикалната левица. Тя предвижда постепенно намаляване на данъка върху собствеността, докато той не започне да генерира не повече от един процент от БВП. Ще падне и данъкът върху доходите – максималната ставка от сегашните 42% ще бъде 33%, а корпоративните печалби в бъдеще ще се облагат с плосък данък от 15%.

Евентуално ново правителство на "Нова демокрация" се ангажира също бързо да договори удължаване на кредитната линия от МВФ и ЕС. Сегашното споразумение с тях изтича в края на февруари.

"Не виждам бъдеще за Гърция без някакъв вид нова спасителна програма", каза пред "Капитал" проф. Панайотис Петракис от икономическия факултет на Атинския университет. Той предупреждава: "Ако новото гръцко правителство не успее да се споразумее с кредиторите на страната по най-бързия възможен начин, очаква ни значително по-нисък от икономически растеж през 2015 г."

"Аз ще гласувам за "Нова демокрация", защото не искам да рискувам – миналата година нещата тъкмо се пооправиха," споделя Антонис, 20-годишен студент по право. "Изборният резултат би трябвало да донесе стабилност на страната. За съжаление обаче, както виждаме, гърците предпочитат нещо друго – Алексис Ципрас", скептичен 17-годишният му колега Сарандис.

Радикали на власт

Всъщност как точно ще управлява "Сириза" зависи до голяма степен от това с кого ще се коалира след изборите, ако не успее да получи абсолютно мнозинство. Кандидатите са много - от новопоявилото се гражданско движение "Потами" до почти политически мъртвата социалистическа партия ПАСОК и новата лява формация "Кимина" на бившия премиер Георгиос Папандреу.

Независимо кой или кои са бъдещите партньори на СИРИЗА коалиционното правителство би било удобно извинение за Ципрас да не се хвърли в изпълнение на предизборната си програма точка по точка. Нуждата от съобразяване с партньори ще бъде и аргумент за справяне с най-крайните гласове в редиците на самата СИРИЗА, която далеч не е стройна и хармонична партия, а хаотичен съюз, в който има и ултралеви фракции.

Същевременно каквото и да говори най-вероятният следващ премиер, новото гръцко правителство ще има доста ограничено пространство за маневриране. "Ципрас обещава рая на земята без нужда от жертви, връщане към просперитета по някакъв магичен начин, сякаш е Хари Потър," обобщава лидерът на ПАСОК и досегашен вицепремиер в коалиционния кабинет с "Нова демокрация" Евангелос Венизелос. Само че Гърция е далеч от момента, в който ще може да оцелее без външна помощ, и Ципрас най-вероятно ще направи всичко възможно да постигне договорка с кредиторите. Още повече че започналата масирана програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации на вторичния пазар засега оставя Гърция зад борда. Така следващите управляващи в Атина ще имат силен стимул да се постарят да бъдат включени в печатницата за 1 трлн. евро.

Всъщност влизането на Ципрас и СИРИЗА във властта e по-скоро политическо, отколкото икономическо предизвикателство за лидерите на ЕС. Ще могат ли те да постигнат съгласие с човек, който до не толкова отдавна заплашваше да скъса споразумението с кредиторите и да изкара Гърция от еврозоната? Ще успеят ли да се договорят с него за разумно решение за очевидно неустойчиво високият гръцки дълг (възлизащ на 175% от БВП, въпреки че веднъж вече беше преструктуриран)? И дали сключването на сделка с Ципрас няма да окуражи други радикални партии като испанската крайнолява "Подемос"?

Както финансовите пазари, така и политиците в ЕС очевидно вече са калкулирали победата на Ципрас. И залогът сега не е оцеляването на еврозоната, а намирането на взаимноприемлив компромис. Още повече във време, когато Италия, Франция и други държави също поставят под въпрос дали безкомпромисната фискална диета е най-правилното лекарство за стагнацията и безработицата в Европа.