Игра на ръба
Дори да не доведе до разпад на еврозоната, изнервящата партия покер между Атина и Брюксел няма да остане без последствия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
А какво ще се случи, ако Гърция излезе от еврозоната? Този въпрос, който трябваше да е останал безвъзвратно някъде в драматичната 2012 г., изведнъж отново изплува. И поне според анализаторите на Commerzbank в последните дни вероятността да се наложи да разберем какъв е отговорът му рязко се покачи от 25% на 50%.
След близо две седмици на ултиматуми и безрезултатно преначертаване на червени линии, поне в Атина продължават да гледат на бъдещето си в еврозоната с оптимизъм. "Всички индикатори са добри", заяви гръцкият финансов министър Янис Варуфакис, след като правителството на радикалната лява партия СИРИЗА най-сетне сложи картите си на масата на преговорите. Това се случи по-малко от десет дни преди сегашните договорености за кризисно финансиране на Гърция от Тройката (международните кредитори в лицето на ЕК, ЕЦБ и МВФ) да изтекат на 28 февруари. А ако започне следващия месец без външна помощ, Атина може бързо да се озове финансовият еквивалент на минно поле.
Докато доскоро напълно отричаше всякакво продължаване на отношенията с омразната Тройка, в четвъртък правителството на премиера Алексис Ципрас изведнъж реши да поиска удължаване на международната финансова помощ с още шест месеца. Молбата обаче не включва продължаване на програмата от реформи, която е условие за досегашните траншове. В документа, изпратен до еврогрупата (съвета на финансовите министри от еврозоната), Атина само обещава да спази задълженията си към всички кредитори, да признае съществуващата програма на Тройката и да не се ангажира с едностранни действия срещу фискалните й цели. Варуфакис е убеден, че това е предложение, на което Брюксел няма да може да устои: "Работната среща на еврогрупата (в петък следобед, след редакционното приключване на "Капитал") ще завърши с резултат, който ще е задоволителен и за гръцката страна и за председателя на еврогрупата. Вярвам, че гръцкото предложение ще бъде одобрено." (можете да го видите тук)
Още първите реакции от Берлин – най-строгият привърженик на програмата на спестявания и най-големият кредитор на Гърция, обаче са далеч от окуражаващи. "Писмото от Атина не е предложение, което води до реално разрешение на проблема", заяви говорителят на немското финансово министерство Мартин Йегер. "Всъщност това предложение е в посока на "мостово финансиране", без да изпълни изискванията на програмата", допълни Йегер. Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум предупреди новото гръцко правителство още в първите му дни на власт, че еврозоната не раздава "мостови заеми".
Макар никой да няма интерес Гърция да напуска еврозоната, с тиктакането на часовника и опъването на нервите рискът някой да направи непоправима грешка нараства. И въпреки че най-вероятно Брюксел и Атина ще успеят да се споразумеят в 12 без 5, танцът по ръба на пропастта няма да остане без последствия. Едното от тях е, че след като вдигна до невъзможно ниво очакванията (според последните изследвания 79% от гърците подкрепят политиките на правителството, а 74% вярват, че то ще успее да получи от Брюксел каквото иска) за Ципрас ще бъде много трудно да избегне впечатлението, че е капитулирал под натиска на кредиторите. Така неизбежните отстъпки могат да му струват загуба на подкрепа и разклащане на властта. Същевременно с арогантната си неотстъпчивост новият гръцки премиер вече успя да настрои почти всички в Европа срещу себе си и това вероятно ще означава още по-твърди условия за реформи оттук нататък. Най-тъжното е друго - Ципрас наистина можеше да донесе промяна не само в Гърция, но и в ЕС. Той съвсем не е единственият, който смята, че германската рецепта за фискални ограничения има нужда от алтернатива. Но вече ще му е трудно да си осигури съюзници за намирането й.
Катастрофата, която никой не иска
Напрегнатата игра на покер между Атина и Брюксел, в която никой не дава вид, че ще отстъпи от позициите си, опасно приближава и двете страни към алтернатива, която ще е опустошителна (макар и в различна степан) за всяка една от тях – т. нар. Grexit, или излизането на Гърция от системата на общата европейска валута. "Не виждам членството в еврозоната да им помага (на гърците – бел. ред.) и със сигурност не виждам това да помага на останалите членки на еврозоната. Мисля че е само въпрос на време, преди двете страни да осъзнаят, че най-добрата стратегия е да се разделят", заяви наскоро бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан.
От Берлин и Брюксел също се чуват гласове, че в сравнение със ситуацията от преди няколко години еврозоната сега е подготвена да понесе евентуалната раздяла с Атина. Но много икономисти обаче се опасяват, че евентуален Grexit може да запрати целия ЕС в нова рецесия. "Неизпълнение на задълженията по дълга на една държава никога не остават без последици за цялата система, независимо колко е малка тази държава. Гърция със сигурност няма да е маловажен фактор", предупреждава финансовата анализаторка Франсис Копола. В коментар за американското списание Forbes тя обяснява, че системният шок ще се пренесе по веригата до международните търговски партньори на фалиралата страна, далеч отвъд пределите на ЕС - чрез платежните баланси при рязкото спиране на търговията и чрез изтичането на капитали. С други думи, освен срив на частния бизнес, държавната и банковата система на самата Гърция сериозни финансови последици (разбира се, в по-малък размер) ще се усетят в еврозоната, Русия, и Близкия изток (на който Атина разчита за внос на горива).
Евентуалното връщане на драхмата, макар представяно в романтични краски от мнозина в самата Гърция, също би донесло опустошителни последствия. Според Копола, международните финансови пазари ще възприемат деноминацията на гръцките облигации от евро в драхми, като де факто неизпълнение на задълженията на страната към кредиторите. Това означава, че поне за известно време тези пазари ще останат затворени за нея като източник на финансиране. Печатането на пари за валута, чиято стойност стремглаво се обезценява, естествено ще повлече след себе си инфлация. Цените на горивата (основно внос) съвсем предвидимо също ще скочат до тавана. Още един щрих към сценария Grexit ще бъде невъзможност на държавата да извършва необходимите текущи плащания – на заплати, пенсии, към частните фирми и финансиране на социалната и здравната система.
На политически език всичко това би се превело в пълен крах за СИРИЗА и нови предсрочни избори. В този случай консервативната "Нова демокрация" вероятно отново ще излезе начело в предпочитанията на избирателите. "Не е изключено обаче едни нови избори да доведат и до парализа на политическата система в страната, в резултат на което отново ще се стигне до необслужване на плащанията и още цял куп тежки последици за Гърция", пише Жолт Дарваш от брюкселския аналитичен център Bruegel в блог публикация.
Колко може да отстъпва ЕС
Брюксел също няма голямо пространство за маневриране. Ако откаже да продължи да финансира Атина и така я изхвърли от еврозоната, ЕС рискува да бъде обвинен за новата гръцка икономическа катастрофа и нейната ударна вълна в останалите страни членки. Това със сигурност няма да помогне на аргументите за продължаване на строгия курс на икономии и реформи дори в страни като Португалия и Испания, които поне по статистически показатели вече са започнали да се възстановяват от собствените си кризи.
Политическите последици също ще са тежки. Партии като популистката "Подемос" в Испания и крайнодесния "Национален фронт" във Франция ще получат още по-силна подкрепа, с което ще нарасне заплахата от още по-голям политически хаос. Под въпрос може да се окаже дори самото бъдеще на ЕС предвид антиевропейската ориентация на тези формации.
Същевременно няма гаранции, че въпреки всички изградени защити през последните години евентуален Grexit няма да задейства ефекта на доминото и да удари и други страни в еврозоната. "Това е като при изневярата – веднъж преминеш ли границата, много вероятно е да го направиш отново", смята Копола. "Ако една държава излезе от системата на еврото, това ще престане да бъде единна валута, а просто управление на система от валутни курсове", обяснява тя.
Но Брюксел няма как да отстъпва много пред Атина дори в името на еврото, защото така ще постави под въпрос способността си да отстоява принципите и договореностите, залегнали в основата на ЕС. Това само би засилило броженията в ЕС и би задълбочило разделителните линии между страните.
Приемлив изход
Далеч не всички са губещи в създалата се ситуация. От позицията на Москва дуелът между Атина и Брюксел е шанс, който би могъл да й помогне да засили влиянието си в Европа. Скоро след встъпването си в длъжност правителството на Ципрас направи неуспешен опит да изнуди колегите си от еврозоната с намеци за търсене на финансова подкрепа извън рамките на ЕС. Прагматичният Китай едва ли ще прояви интерес към подобно несигурно начинание, каквото представлява гръцката икономика (още повече че новият гръцки кабинет вече успя да разтревожи китайските си партньори, като обяви, че ще преразгледа приватизационни планове, включително за пристанището в Пирея, към което Пекин има заявен интерес). За Москва обаче политическата печалба в Гърция има много по-висока стойност от възвращаемостта от евентуални инвестиции в една страна в дълбока криза.
Политиката е неразделна част от ЕС, дори когато става въпрос за финансови теми, предупреди неотдавна не друг, а гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги. "Според едно широко разпространено погрешно разбиране за ЕС и за еврозоната те са икономически съюзи, които не се основават на политическо обединение. Това отразява дълбокото неразбиране на същността на всеки икономически съюз – в основата си той винаги е един политически съюз", заяви Драги. И това сега се усеща много силно.
Какъвто и да е изходът от преговорите между Брюксел и Атина, на този етап той вече няма как да донесе оптимален резултат за нито една от страните. Предвид изключително високия залог за целия ЕС надеждата е всички да покажат максимална гъвкавост, фантазия и изобретателност, за постигането на резултат, който да е поне политически приемлив за всички преговарящи. А също и да има икономически смисъл.
6 коментара
Всички тези страхотии трябва да и се случат на Гърция,за да се научи как се харчат чужди пари.
Аз не мисля , че при един "Грексит" ще настъпи бум на популизъм и ще се задейства ефектът на доминото !
По скоро гърчът на гърците при обратното въвеждане на Драхмата (нашата Виденова зима ще им изглежда като лято - защото гърчулята ще паднат на дебелите си задници от по високо ниво на пенсии и доходи) - ще избие от главите на другите всякакви "Подемоси" , модемоси и тем подобни !!!
Сега вече никой в Европа няма илюзии относно гърците.
Всъщност дори би било по добре за еврозоната да демонстрира какво аджеба значи отлъчване !
Това задълго ще избие популизма от главите на демагозите само при мисълта да последват такъв гръцки сценарии !!!
"Партии като популистката "Подемос" в Испания и крайнодесния "Национален фронт" във Франция ще получат още по-силна подкрепа"
Едва ли - Grexit по-скоро ще подейства отрезвяващо на популистиките партии в другите страни и ще е урок за всички, които не искат да спазват правилата, които са приели при влизането си в Еврозоната.
От друга страна подобен ход би вдигнал доверието в еврото като валута с покритие, а не валута, зад която се крият кухи икономики.
Аз си мисля, че дадените кредити на Гърция са така и така изгубени пари. Ако изритат Гърция от еврозоната поне няма да й се дават повече невъзвръщаеми кредити. Вярно, загубите се изчисляват в десетки милиарди за кредиторите, но няма да има никакви бъдещи финансови ангажименти към държави, които не спазват договореностите и не играят по правилата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.