Дейвид Камерън съставя нов кабинет след изборната си победа

Заради изборното фиаско лейбъристите, либералдемократите и UKIP започват да търсят нови лидери, след като Ед Милибанд, Ник Клег и Найджъл Фараж подадоха оставки. Лейбъристкият депутат Лиз Кендал казва пред Sunday Times, че смята да се кандидатира за лидер на партията, посочвайки, че "ние се нуждаем не само от ново лице, а от напълно нов подход". Друг вероятен кандидат е Чука Умуна, който заяви, че лейбъристите са спечелили своите твърди симпатизанти, но не и избирателите от средната класа. Пред Observer той твърди: "Говорехме за дъното и върха на обществото и за минималната заплата. Но не казахме почти нищо на мнозинството от хората от средната класа." Според бившия лейбъристки премиер Тони Блеър партията трябва да спечели именно средната класа, за да може да побеждава отново. Самият Милибанд пък заяви, че лейбъристите се нуждаят от "отворен и честен дебат относно пътя напред без задръжки".

Либералдемократите също трябва да се прегрупират, след като получиха най-лошия си резултат в своята история – местата им спаднаха от 57 на 8. След като Клег обяви оставката си, вниманието се фокусира върху партийни членове като Тим Фарън, Нормън Лам и Алистър Кармайкъл.

Камерън, който обеща да води "правителство, посветено на една нация", спечели първото мнозинство на консерваторите от 1992 г. насам. Той вече е говорил с лидера на SNP Никола Стърджън, която спечели 56 от 59 места в Шотландия. Очаква се партията й да окаже натиск за повече правомощия за шотландския парламент, които да надскачат досега обещаните след референдума за независимост миналата година. Камерън вече заяви, че ще удържи на думата си и ще въведе "колкото се може по-бързо прехвърлянето на правомощията, за които се съгласиха всички страни за Уелс, Шотландия и Северна Ирландия".

Референдум за ЕС

Консерваторите заявиха, че ще изпълнят всичките си предизборни обещания, като се фокусират върху орязването на данъците, разширяването на достъпа до грижите за децата и провеждането на референдум за членството на Великобритания в ЕС. Последното особено силно притеснява бизнеса. Доклад на германската фондация Bertelsmann прогнозира, че излизането на страната от съюза може да бъде по-скъпо от очакваното, и то за всички засегнати страни. За британците това ще има дългосрочни негативни последици върху растежа и икономическата жизненост и ще им струва над 300 млрд. евро.

Водещият евроскептик от редиците на консерваторите Марк Причард заяви, че няма да има натиск върху Камерън да прибързва с дискусиите за референдума, който той обеща да проведе през 2017 г. Според Причард премиерът ще се нуждае от повече време, за да предоговори нови условия за членството на страната в Европейския съюз, след което да се състои допитването. "Партията ще бъде 100% зад Камерън, когато отиде в Брюксел да се бори за Великобритания и за един подобрен ЕС", заявява Причард.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вече заяви, че ще работи конструктивно с новото британско правителство. Пречките обаче са налице, тъй като досега сигналите от Брюксел са смесени. Европейските лидери твърдят, че не искат Лондон да напуска съюза, но няма да отстъпят по въпроси като свободното придвижване на хората, и казват, че са възможни само малки промени по европейските договори.