Става ли Полша неудобен партньор за ЕС и САЩ

Заключението на Венецианската комисия не е законово обвързващо, но има тежест пред Европейската комисия (ЕК), която започна разследване за спазването на върховенството на закона в Полша. На теория то може да доведе до отнемане на правото на глас на страната в Съвета на ЕС. ЕК заяви, че ще разгледа заключението на Венецианската комисия през април. Налагането на наказателни мерки обаче не е много вероятно, тъй като всяка държава, например Унгария, може да наложи вето.

Венецианската комисия също така ще прегледа наскоро коригирания закон за наблюдението в Полша, който разширява достъпа на властите до дигитални данни и разхлабва законовата рамка, ограничаваща наблюдението от страна на органите на реда. Правозащитни групи описаха закона като "значителен удар по човешките права", но правителството твърди, че промените са необходими, за да бъде успешна борбата с тероризма. Полският омбудсман, цитиран от Reuters, заяви, че ще оспори тези мерки в съда. Според него части от законодателството, които позволяват наблюдението да бъде удължавано до 18 месеца, да се ограничи съдебният контрол и да се увеличи обхватът на потенциалните цели, са неконституционни. Заключението на Венецианската комисия по въпроса се очаква на 10 юни.

Конституционен блокаж

Засега решение на полската конституционна криза не се задава, тъй като нито правителството, нито неговите опоненти показват някакви признаци, че ще отстъпят, твърди професорът по политически науки от University of Sussex Алекс Шчербяк. А така ситуацията, която и без това вече дълбоко поляризира полската политическа сцена, може да навлезе в нова, по-опасна фаза и да доведе страната до законова парализа. "Конституционната криза е част от политическа промяна, което се случва в Полша, и отразява смяна на подхода към Европа. ЕС вече е дефиниран повече като риск, отколкото като възможност и това е нещо напълно ново в полската история от последните 25 години. Тази нелиберална промяна създава големи проблеми на Полша в отношенията с Брюксел, но също така и с Вашингтон. Критиките, идващи от американците, са много ясни и напрежението се покачва", казва пред "Капитал" Пьотр Бураш от варшавския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

"Сегашната криза е доказателство за нелибералните възгледи на Качински относно демокрацията, които споделя със своя приятел Орбан. ЕС и САЩ не могат да оставят това така, тъй като правителството премина червената линия", пише в анализ на New York Times. Но в момента управляващите в Полша се радват на пълния контрол над страната, тъй като президентът Анджей Дуда също е от "Право и справедливост". Консервативната партия твърди, че разполага с легитимност да отстоява независимостта на Варшава от Брюксел и да преправя законите спрямо традиционните полски ценности. Поддръжниците на правителството казват, че опозицията се състои от корумпирани посткомунистически класи, които са против радикалното преобразяване на държавата и въвеждането на социално-икономически реформи. Те обвиняват опонентите си в липса на патриотизъм и обрисуват Брюксел като откъснат либерален елит.

Подкрепата за управляващите е около 37%, което е с почти 20 процентни пункта повече от опозицията и е малка промяна в сравнение с резултата от октомври. Но десетки хиляди редовно участват в протести срещу това, което смятат за авторитарни залитания на правителството. "Право и справедливост" обаче има отговор: "Демокрацията е в много добра форма. Има демонстрации, срещи, протести. Не изпращаме полицията с куршуми срещу хората. На тях им е позволено да изразяват гледната си точка", твърди висш партиен представител пред полските медии. Същевременно антиимигрантската позиция на "Право и справедливост" вече се сблъска с тази на ЕК. След атентатите в Брюксел Варшава заяви, че няма да спази ангажиментите си относно приема на бежанци заради безопасността на поляците. "Двадесет и осем членки на ЕС се съгласиха да разрешат проблема чрез разселване. Но казвам много ясно, че не виждам възможност в този момент имигранти да дойдат в страната", посочи премиерът Беата Шидло.

Тревога и във Вашингтон

Едно нещо е безспорно - "Право и справедливост" са много чувствителни стане ли въпрос за мнението на Америка, която Варшава смята за най-важния си съюзник. А според анализ на Politico Вашингтон също е сериозно разтревожен от конституционната криза и вижда Полша като все по-голям проблем. Пред изданието висш американски представител коментира: "Искаме да се уверим, че Варшава продължава по пътя на демокрациите и на върховенството на закона. Венецианската комисия повдига въпроси за разделението на властите и за предприети от управляващите стъпки, които може да са несъвместими с демократичните норми. Очевидно това е нещо, което САЩ наблюдават внимателно." Миналия месец трима американски сенатори изразиха опасенията си за състоянието на демокрацията в Полша. Тогава поддръжници на "Право и справедливост" заявиха, че става въпрос за погрешно информиране от страна на врагове на правителството.

Зачестяват обаче спекулациите, че ситуацията може да има отражение върху предстоящата среща на НАТО във Варшава през юли, по време на която поляците ще настояват за постоянно разполагане на натовски войски в страната, които да респектират Русия. Според Павел Ковал, който е бил зам.-министър на външните работи при предишното управление на "Право и справедливост", но е напуснал партията, бъдещите бази на НАТО в региона сега могат да отидат в други страни като Естония и Латвия.

Въпреки че представители на американската администрация не крият притесненията си от конституционната криза, поне засега те не свързват категорично ситуацията с предстоящата среща на НАТО. Но дори и тезата, че случващото се в Полша ще се отрази на връзките със Вашингтон, да е пресилена, все пак не е изключено конституционният блокаж да повлияе на авторитета на Варшава в случаите, в които отправя своите искания. А тя иска доста неща – основно пари от Брюксел и защита от НАТО.

Според проф. Томаш Гросе от Варшавския университет ситуацията в Полша не е толкова драматична. "ЕС може да сключи сделка с Турция (споразумението за облекчаване на имигрантския поток към Европа – бел. ред.), която е много далече от демократичните принципи. Така че практически Брюксел може да си сътрудничи със страни с авторитарни тенденции, без да се двоуми. А Полша може и да има сериозни конституционни проблеми, но има демократични основи. И не мисля, че пречката в отношенията с ЕС ще е толкова голяма, въпреки че ще има някои проблеми", казва Гросе пред "Капитал".

Докато повечето поляци продължават да подкрепят членството в съюза, не са малко и тези, които не одобряват намесата на Брюксел във вътрешните работи на страната. И много полски коментатори смятат, че съдбата на правителството в по-голяма степен ще зависи от това дали ще успее да изпълни щедрите си социални обещания.