Либералните кметове от Вишеградската четворка

В показно предизвикателство кметовете се срещнаха в понеделник в бившия кампус на Централноевропейския университет, основан от милиардера Джордж Сорос. Университетът беше затворен миналата година от правителството на Виктор Орбан. Инициативата може да помогне за промяна на имиджа в чужбина на четирите централноевропейски държави, смятат анализатори. Тя съвпада и със зеления тласък на градско и щатско равнище в САЩ, насочен към противодействие на решението на президента Доналд Тръмп страната да напусне Парижкото споразумение за климата.

"Алиансът на прогресивните градове определено може да създаде по-нюансиран образ на Вишеградската четворка като регион", заявява Злилике Чаки от базираната в САЩ Freedom House. Това обаче може да доведе и до изостряне на вътрешното разделение между градските и селските райони, "което може да не е от полза за партиите в националните избори", добави тя.

Директно финансиране от Брюксел

Кметовете от четирите столици призоваха в обща декларация ЕС да заобикаля национални правителства, които не спазват демократичните стандарти, и да работи директно с общинските власти, които биха могли да постигнат "чудеса" в сфери като иновациите, заетостта, икономиката и борбата с климатичните промени.

"Ние искаме да се борим за директен достъп до европейските средства, защото сме преките двигатели на растежа в нашите страни", казва кметът на Варшава Рафал Тшасковски.

Те се надяват тяхната инициатива да бъде приветствана в Брюксел в момент, когато техните държави блокират политиките на ЕС и предизвикват спорове относно върховенството на закона.

На срещата на лидерите на ЕС в белгийската столица миналата седмица зависимата от въглища Полша, Унгария и Чехия се противопоставиха на плановете на президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен за въглеродния неутралитет в целия ЕС до 2050 г.

"Правителствата на страните използват еврофондовете, за да се окопават във властта и да обогатяват приятелите си. Поради това спешно се нуждаем от възможност средствата на ЕС за развитие да бъдат канализирани директно към градовете, в които в повечето случаи са концентрирани обществени и екологични проблеми", пише в общото изявление на кметовете.

Според Тшасковски Европейската комисия се отнася благосклонно към инициативата и е включила в препоръките за следващия 7-годишен бюджет на ЕС предложение да директен достъп до еврофондовете.

Проблеми с ЕК

Полша и Унгария също са изправени пред така наречените процедури по член 7 за предполагаеми нарушения на принципа на правовата държава. Полша е под обстрел заради редица съдебни промени, а Унгария заради законите за съдебната система, медиите и чуждестранните университети. И двете страни обаче обявиха, че наложат вето върху всякакви санкции, които биха засегнали другата.

В Унгария и Чехия се извършват проверки заради потенциални злоупотреби с фондове на ЕС. Унгарското правителство се съгласи да върне 1.5 млрд. евро на ЕС - или 10% от средствата, които бяха отпуснати между 2014 и 2020 г., поради лошо управление. Сумата е равна на 2% от годишния размер на икономиката на страната.

Чешкият премиер Андрей Бабиш е под натиск, след като ЕК може да поиска страната да върне субсидии от ЕС, след като одитът заключи, че Бабиш има потенциален конфликт на интереси.

В Унгария опозиционните кметове също се обединяват в цялата страна. Миналата седмица лидерите на 10 ръководени от опозиция градове кметове се съгласиха да създадат официална платформа за сътрудничество и обмен на опит. Има признаци, че кметските съюзи се възприемат като сериозна политическа заплаха: унгарската управляваща коалиция одобри законодателството миналата седмица, ограничаващо властта на общините.

"Ако постигнем успех в нашите градове, това може да бъде нов импулс за либералните сили във всички наши страни", заяви кметът на Прага Зденек Хржиб от Пиратската партия.