Бавно и несигурно изплуване

Историческият опит показва, че обикновено след първия трус на кризата, от който не сме излезли, идват последващи, които още забавят развитието. Сегашният срив е уникален, защото не е причинен от икономически дисбаланси - това се случва за първи път от 1870 г., и никой не може да бъде сигурен какво ще е възстановяването. Още повече че и преди пандемията имаше достатъчно сигнали за прегряване и балони на места.

Активната роля на централните банки след глобалната финансова криза доведе до понижаване на лихвите до рекордно ниски нива, което обаче не беше достатъчно за постигане на желания растеж. Стигна се до свръхзадлъжняване на правителства, бизнес и домакинства. Сега с печатането на пари и огромните държавни разходи е надвиснала нова пандемия от дълг.

Другият голям проблем са неустойчивият бизнес модел и качеството на управление на водещите компании в най-засегнатите сектори. Оказа се, че най-големите производители на автомобили, самолети, авиопревозвачи, туристически компании нямат достатъчно резерви, за да се справят без сериозна държавна помощ. А след като я получат, обявяват огромни съкращения на персонала. Въведеното по време на финансовата криза правило "твърде голям, за да фалираш" за избирателно спасяване на банките, сега се разпростира до много повече сектори. И докато огромният дял от помощите отива за най-големите фирми, хилядите им доставчици са изправени пред фалити заради намалялото търсене. Което пък може да превърне кризата от икономическа във финансова.

Колко тежат дълговете

Именно намесата на правителствата притеснява редица специалисти, които смятат, че ще последва болезнена дългова криза. При подобна ситуация малките и отворени икономики поемат по-голяма тежест. Факт е, че дългът на публичния сектор набъбва в развитите страни. Очаква се средният държавен дълг в страните с високи доходи да надхвърли 137% от БВП през тази година, колкото е на Италия. А това ще бъде само началото.

От другата страна са тези, които са на мнение, че ако сегашните рекордно ниски лихви се запазят дълго, правителствата могат да теглят дълг без паника. И Федералният резерв на САЩ, и Европейската централна банка (ЕЦБ) засега нямат никакво намерение да ги покачват. За късмет на правителствата управлението на дълга зависи от цената, а не от размера му. Днес богатите страни могат да заемат средства крайно евтино заради три важни причини - инвестициите на компаниите се сринаха, хората търсят сигурност и централните банки купуват много активи, отбелязва в. Financial Times. В края на май номиналните лихвени проценти по 30-годишните ДЦК варираха от 0% в Германия до 0.5% в Япония, 0.6% във Великобритания, 0.8% във Франция, 1.4% в САЩ и 2.4% в Италия. Възможността да се заема толкова евтино за дълъг срок позволява на правителствата да елиминират риска от плащане на по-високи лихви в продължение на десетилетия. Засега.

Главният икономист на швейцарската банка UBS Пол Донован отбелязва, че заради структурните промени на световната икономика на редица компании може да се наложи да инвестират по-малко средства в бъдеще. Четвъртата индустриална революция отчасти се състои в това икономиката да стане по-ефективна - да правим повече с по-малко. Тези промени се случват по-бързо - тъй като хората започват да работят от дома, компаниите могат да инвестират по-малко в имоти, технологии и офис обзавеждане, казва Донован. Ако компаниите могат да произведат една и съща продукция с по-малко инвестиции, нуждата от държавни заеми ще бъде по-малка заплаха, тъй като фирмите ще имат нужда от по-малко заеми.

Ниските цени на петрола могат да помогнат

Друга важна особеност на сегашната криза е историческият срив в търсенето на петрол и поевтиняването му. Ниските цени на суровината вероятно ще осигурят в най-добрия случай временна първоначална подкрепа на растежа след премахването на ограниченията за икономическа активност, отбелязва в последния си доклад Световната банка. Въпреки това дори след възстановяване на търсенето неблагоприятните въздействия върху износителите на енергийни суровини могат да надхвърлят ползите от дейността на вносителите. Ниските цени на петрола дават възможност на производителите на нефт да диверсифицират своите икономики, както и да се реформира политиката на субсидии в сектора. В дългосрочен план правителствата трябва да предприемат всеобхватни програми за реформи, за да подобрят основните двигатели на икономическия растеж, смята финансовата институция. Последната криза обаче показа, че това е трудно изпълнимо.

Лъч надежда

Докато през последните месеци прогнозите за икономиките по света ставаха от лоши по-лоши, Уолстрийт се възстанови от удара в началото на пандемията. За известно време силата на американския фондов пазар изглеждаше като глобално изключение. Но от края на април европейските и японските пазари изпревариха дори този в САЩ. За някои специалисти това е ясен знак за ирационално разточителство, а акциите се напомпват до неустойчиви нива чрез парични и фискални стимули.

Всъщност инвеститорите не са загубили ума си, отбелязва сп. Economist. Поток от положителни корпоративни и икономически данни дава някои основания за оптимизъм. Повечето анализатори смятаха, че безработицата в САЩ ще продължи да расте през май, но се случи точно обратното. Данните в реално време за разходите за кредитни карти, електронната търговия и мобилността на потребителите показват, че потребителските разходи достигнаха дъното си през април и сега са се възстановили до около 90% от нивото си преди пандемията. Рецесията, в която през март САЩ официално са влезли, изглежда, че си е отишла.

Подобно на борсовия възход добрите примери не се ограничават само до Америка. През май износът на китайски стоки беше само с 3.3% по-нисък, отколкото преди година - анализаторите очакваха почти два пъти по-лош резултат. Пазарите на труда в Канада и Южна Корея също бяха над очакванията. В Европа проучванията за бизнес настроенията остават потиснати, но силно се възстановиха от рекордно ниските стойности през април. За това помогнаха решението на ЕЦБ да разшири програмата си за стимули и новият спасителен пакет на Германия.

Берлин обаче може да има по-сериозен проблем, защото намаляващото търсене в световен мащаб означава, че най-голямата европейска икономика не може да разчита на износа, за да се възстанови от рецесията, предупреждава германският Институт за икономически изследвания DIW. Затова препоръчва преструктуриране, тъй като автомобилите, машините и системите на страната вече не се търсят. Парите от спасителните пакети трябва да се инвестират в ключови технологии, стартъпи, дългово облекчаване на регионалните власти, грижата за децата, както и в стимули за преминаване към по-екологичен транспорт. И да се търси стабилен растеж през следващите 10 години.

Засега обаче стимулите на правителствата действат. Държавите положиха максимални усилия да защитят компаниите от фалит и доходите на потребителите. Много инвеститори и фирми се убедиха, че премахването на ограничителните мерки няма да причини незабавен втори скок на заразените. Всичко това ги накара да погледнат отвъд тази нулева година и да мислят за бързо икономическо възстановяване през 2021 и 2022 г.

И все пак рисковете са осезаеми. Стимулите няма да продължат вечно, колкото и да се харесва в някои страни държавният капитализъм. Ако Конгресът в САЩ продължава да подкрепя безработните толкова щедро, това може да забави икономическия рестарт, като обезкуражи хората да работят.

Но балансът е деликатен, тъй като рязкото намаляване на обезщетенията би понижило доходите, от което ще последва свиване на разходите. Не е ясно и колко от безработните в момента ще се върнат обратно на работа, а това ще кара домакинствата да спестяват повече, забавяйки възстановяването.

Вторият риск произтича от самия вирус. Той все още не е добре изучен, ваксината остава далеч, а броят на заразените в развиващите се страни расте с рекорден темп. Нова вълна от инфекции е възможна, а с нея и поредно замръзване на икономиката. Което ще отложи допълнително и без това крехкото и плахо възстановяване.