Провалът на диалога Белград - Прищина: Когато миналото застигне бъдещето

Косово вече беше в политическа криза още преди бомбата от Хага и "влезе в разговорите с Белград от много по-слаба позиция, отколкото имаше преди", посочва пред "Капитал" Майкъл Роси, специалист по Югоизточна Европа и директор на програмата по международни отношения на Long Island University Brooklyn. Първо, в последните години Белград убеди близо 15 държави от развиващия се свят да оттеглят решенията си за признаване на отцепилата се някогашна сръбска провинция. Освен това опитите на Прищина да бъде приета в "Интерпол" и ЮНЕСКО бяха осуетени. "Така сега, когато Косово е признато от по-малко от половината страни - членки на ООН, международното му влияние, което винаги е било слабо и зависимо от САЩ, е още по-несигурно. И второ, за да накарат Косово да възобнови разговорите със Сърбия, САЩ на практика организираха политически преврат в Прищина, като работиха за отстраняването от власт на премиера Албин Курти", при припомня Майкъл Роси.

Причината - Курти отказваше да вдигне въведените мита от 100% върху вноса от Сърбия без насрещни отстъпки от страна на Белград и беше против идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово, лансирана от Тачи и Вучич, като път към нормализиране на отношенията. Новото правителство на Авдула Хоти е със слаба подкрепа и изцяло зависимо от Тачи, което означава, че едва ли ще преживее евентуално оттегляне на президента заради съда в Хага.

Обратно на първото квадратче

"В момента ситуацията е следната - Косово няма да е в състояние да поднови диалога със Сърбия, преди да направи нови избори, и вероятно ще има правителство, с което ще е много по-трудно да се преговаря, отколкото с Тачи. САЩ също няма да могат да направят нищо значимо преди своите президентски избори през ноември. Не знаем каква ще е политиката на следващия президент към Балканите, но вероятно ще е по-координирана с Европа и по-сериозна от тази на Тръмп", казва пред "Капитал" Ерик Горди, професор от UCL School of Slavonic and East European studies.

Още с назначаването миналия октомври на Ричард Гренел за специален представител на САЩ за диалога Белград - Прищина възникнаха опасения какви са намеренията на Белия дом. С идването си Гренел - доскорошен посланик в Берлин, където причини серия от скандали, отстрани ЕС от диалога и започна паралелни преговори с натиск върху Косово и почти никакви изисквания към Сърбия. "Двата процеса и двата различни подхода на Брюксел и Вашингтон, които открито се сблъскваха - битката се случваше в Twitter - бяха доста неконвенционален начин на правене на дипломация. Това навреди на преговорите и осигури уникална възможност за корумпираните политически елити в Белград и Прищина да се възползват от този трансатлантически конфликт", посочва Доника Емини. А историята показва, че най-добри резултати на Балканите се постигат, когато ЕС и САЩ действат заедно.

Официално заявената цел на срещата в Белия дом бе засилване на икономическите връзки между Прищина и Белград, без опити за разрешаване на политическите въпроси и без преначертаване на граници. Но мнозина в Брюксел и Вашингтон се притесняваха, че очевидният опит за осигуряване на бърз дипломатически триумф за Тръмп може да приключи зле. "Ясно е, че Тръмп не се интересува особено от Косово, просто смяташе, че това е единственият му шанс за някакъв външнополитически успех преди изборите през ноември. Сега това свърши, няма особена вероятност за ново начало преди края на мандата му. Което означава, че инициативата е обратно в ръцете на ЕС", казва Ерик Горди.

Всъщност ситуацията носи ползи най-вече за Сърбия и по-специално за нейния президент автократ Вучич, който е по-силен от всякога след избори, в които нито една опозиционна партия не влезе в парламента. "Сърбия очевидно печели най-много от провалените преговори, тъй като Косово е хвърлено в хаос, постигането на договорено споразумение е отложено. Вучич сега може да се представя пред международната общност като някой, който има желание да преговаря и да предлага компромиси, непопулярни у дома. Това прекрасно го урежда, тъй като може да претендира, че търси трайно решение за Косово", посочва Майкъл Роси.

Така сръбският президент може да продължава да тупа топката, без да му се налага да прави тежки избори и да се лишава от най-силния си коз. "Косовската карта дава на Вучич международно политическо влияние и инструмент, който да използва в геополитическите си игри с Русия и Китай, от една страна, и ЕС и САЩ, от друга. Не очаквам никаква политическа воля от Вучич за придвижване към финална сделка и решение за Косово", казва Доника Емини.

Точно това е и най-големият проблем за ЕС, който с назначаването на Мирослав Лайчак за специален представител по диалога Прищина - Белград и с планираната за юли в Париж среща на върха с Косово и Сърбия се опитва да вдъхне живот в процеса. "ЕС се опитва да постигне нормализация и не успява вече десет години, но е с отслабващо влияние, особено в Косово. Непрекъснатото отлагане на обещаната либерализация на визовия режим и неясната перспектива за членство подкопават репутацията на ЕС като политически играч в региона", смята Емини.

Същото е и в Сърбия. "Най-силният инструмент за влияние на ЕС винаги е била перспективата за членство. Но, честно казано, в момента Сърбия реално няма възможност за влизане в близко бъдеще. И това е отчасти защото ЕС не показва особено желание да приема нови членки и отчасти заради политическата реалност в Белград, където няма правителство, желаещо да направи нужното за присъединяване към ЕС", казва Ерик Горди. Само че, ако не намери начин за разплитане на косовския възел, ЕС ще трябва да се примири, че Русия, Китай и Турция ще се намесват все повече на Балканите.