"Пробивът" на Тръмп между Сърбия и Косово: По-малко сделка, повече фарс

Първоначалните бомбастични заявки на Гренел за потенциално преобръщащи инициативи като размяна на територии между Сърбия и Косово бързо бяха свити до фокус върху "икономическа нормализация". Крайният резултат е споразумение, представляващо почти сюрреалистичен микс от клаузи, обхващащи теми от 5G през признаването на "Хизбула" за терористична организация до декриминализиране на хомосексуалността. И всичко това беше триумфално определено от Тръмп като "още един велик ден за мира в Близкия изток". Дори думата споразумение е пресилена в случая, защото на практика Вучич и косовският премиер Авдула Хоти сложиха подписите си под два отделни документа, които са по-скоро двустранни договорки със САЩ, отколкото сделка помежду им.

Най-странното е, че основният печеливш от цялото нещо всъщност е Израел, който получава още две посолства в Ерусалим (Косово се ангажира да отвори дипломатическо представителство там). "Кръстосаното опрашване на израелско-палестински конфликт и сръбско-косовския диалог е колкото неочаквано, толкова и странно. И освен това е вредно за повечето замесени страни", казва пред "Капитал" Тена Прелец, изследовател от London School of Economics и University of Sussex.

Що се отнася до ползите за Косово и Сърбия, включително от икономическата част на споразуменията, "те остават хипотетични и зависят от изпълнението. Самият факт, че сделката започна да се разпада в момента, в който делегациите от Сърбия и Косово кацнаха на европейска земя, е показателен", посочва пред "Капитал" Сърджан Цвиич, анализатор от Института за европейска политика на "Отворено общество" в Брюксел.

Всъщност повечето икономически проекти, пакетирани като новост, вече са договорени между Сърбия и Косово по друга линия. Например т.нар. Магистрала на мира между Ниш и Прищина се строи и се финансира от заеми от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, подкрепени с грантове от ЕС. Единственото наистина ново нещо е ангажиментът за американски инвестиции чрез International Development Finance Corporation и EXIM bank, но въпросът е защо това би трябвало да е част от споразумение, претендиращо да бъде между Сърбия и Косово.

Политическите печалби за двете страни са още по-спорни. "Кампанията на Косово да бъде признато като независима държава е замръзнала от две години. И признаването от Израел е, разбира се, позитивно. Но си идва с цена - разполагане на посолството в Ерусалим. Това ще разсърди куп играчи с голямо влияние върху бъдещето на Косово и най-вече ЕС и Турция", казва пред "Капитал" Айдан Хеир, преподавател по международни отношения в University of Westminster. Същевременно срещата във Вашингтон беше поредната, в която Сърбия участва без ангажимент да признае Косово. "Колкото по-често Сърбия може да преговаря с Косово, без да го признае, толкова по-малко вероятно е някога да го признае. Освен това Косово се съгласи една година да не води кампания за присъединяване към международни организации. Това e забележително злепоставяща отстъпка, която фундаментално подкопава суверенитета на Косово", добавя Айдан Хеир.

Вучич от своя страна се върна в Белград с обещанието за американски милиарди, които ще потекат към Сърбия, и с удовлетворението, че си тръгна от Вашингтон, без да му се налага да признава Косово. И може да продължава да се преструва навън, че е отговорен лидер, който търси трайно решение за Косово.

Един "миротворец" и много губещи

"Всъщност и двете страни бяха донякъде унизени от фанфарите около Израел. Очевидно Тръмп и Гренел нямат никакъв интерес към ситуацията между двете държави и използваха срещата на върха просто като средство да демонстрират подкрепата си за Израел и да парадират като "миротворци" пред американския електорат. Съмнявам се Тръмп да е способен да открие Косово или Сърбия на картата. Всичко това беше замислено с единствената цел да му осигури привиден външнополитически триумф", казва Айдан Хеир.

И ако от фарса в Овалния кабинет изобщо може да произлезе нещо полезно, то би било да накара ЕС да се заеме по-сериозно с Косово и Сърбия, вместо да оставя инициативата на Тръмп. "ЕС и САЩ постоянно повтарят, че двете писти на диалога, които съответно водят - САЩ се занимават с икономическия диалог, а ЕС с политическия - не си противоречат. Срещата в Белия дом обаче доказва обратното, като особено решението за посолствата в Ерусалим е шамар в лицето на ЕС", посочва Тена Прелец. Като все пак предупреждава да не се избързва с мрачните прогнози какво означава това за отношенията на ЕС със Сърбия (кандидат за членство в ЕС) и Косово (опитващо се да получи статут на кандидат за членство), а все пак първо да се види дали изобщо обещаното във Вашингтон ще бъде направено, включително по темата с дипломатическите представителства. Досегашната история на неизпълняване на ангажиментите в споразуменията между Косово и Сърбия предполага, че всичко може да остане на хартия.

"Сигурен съм, че срещата във Вашингтон ще застави ЕС да направи повече. След като Брюксел до голяма степен игнорира въпроса през последните десет години, сега вече е ясно, че времето за безкрайни разговори свърши. ЕС може да демонстрира ангажимента си към Косово, като отмени визите", казва Айдан Хеир. А също и като намери начин да притегли Сърбия по-близо. Защото докато Тръмп си играе на миротворец, неразплетеният възел между Косово и Сърбия тиктака в задния двор на Европа.