Правосъдната дива

"Нацията ни изгуби юрист от историческа величина. Днес скърбим, но с увереността, че бъдещите поколения ще я запомнят като неуморен и непоколебим борец за справедливост", посочва председателят на Върховния съд Джон Робъртс. Самата Гинсбърг се описва далеч по-скромно: "Бих искала хората да мислят за мен като за съдия, който е направил най-доброто, което е могъл с колкото й ограничен талант да разполага, за да запази тази страна вярна на това, което я прави велика, и за да направи нещата малко по-добри, отколкото биха били, ако аз не бях там."

Смъртта й ще доведе до политическа битка за бъдещето на съда. И то точно в навечерието на ноемврийските американски президентски избори.

"Гигант в правната професия"

При новината за кончината на Гинсбърг държавният глава Доналд Тръмп заяви: "Тя води невероятен живот. Какво друго да кажа?" А демократическият президентски кандидат Джо Байдън я нарече "гигант в правната професия".

Гинсбърг е назначена през 1993 г. от президента Бил Клинтън и през последните години бе най-старшият член на либералното крило на съда, давайки прогресивен глас по редица наболели социални теми, включително правото на аборт, еднополовите бракове, имиграцията, здравеопазването и други. "Дребна на ръст, тя можеше да изразява мнения, които водеха до избухване на неодобрение, когато смяташе, че мнозинството се е отклонило от пътя", пише в свой анализ CNN.

Самата Гинсбърг се е сблъсквала с дискриминация, докато е напредвала в кариерата си. През 1956 г., когато става една от девет жени, приети в Harvard Law School при клас от 500 души, деканът иска от студентките да му кажат как биха оправдали факта, че са взели места от мъжете в неговото учебно заведение. Когато завършва право през 1959 г. пък, първоначално не може да си намери работно място.

Тя е известна с работата, която върши, преди да стане съдия. Когато е адвокат в Американския съюз за граждански свободи, тя става архитект на законова стратегия за завеждането на дела, която гарантира, че принципите за защита на равенството според 14-ата поправка се прилагат и за пола. "Имах късмета да бъда жива и да бъда адвокат в края на 60-те години на миналия век, когато за първи път в историята на САЩ стана възможно успешно да се настоява пред съда, че обществото ще има огромни ползи, ако жените са възприемани като равни на мъжете личности", коментира Гинсбърг. Постепенно тя си спечелва репутацията на "съдия на съдиите" заради яснотата в тезите й, които служат за насоки за другите съдилища. "Нейните позиции й донесоха статута на нетипична иконична фигура за новата вълна млади феминистки", обобщава New York Times.

Сп. Time описва работата й така: "Дело след дело тя задава правилните въпроси, сглобява мнозинства и пише елегантно обосновани мнения - критикувайки стриктните изисквания на клиниките по аборти, целящи да задушат процедурата, и одобрявайки гей браковете, като посочва, че ако не може да се откаже на 70-годишна двойка да сключи брак, защото не могат да се възпроизвеждат, тогава как може да се използва този аргумент, за да се откаже гей брак."

Операта загуби, правният свят спечели

Гинсбърг описва като "най-лошия" периода, за който по стечение на обстоятелствата е била единствена жена - съдия във Върховния съд. И допълва: "Образът пред публиката, влизаща в залата, бяха осем мъже с известна височина и тази малка жена, стояща настрана. Това не беше добра картина пред погледа на обществото." В крайна сметка към нея се присъединяват две други жени, номинирани от Барак Обама през 2009 г. и 2010 г.

Но каква е причината за културния феномен "Гинсбърг"? "В момента жените са мнозинство сред студентите по право в САЩ, което е огромна промяна за тази традиционно доминирана от мъжете професия, и Гинсбърг се превърна в символ на техния възход. Не само че е много уважавана, но е и една от онези рядко срещани публични фигури, които привличат почти подобно на култ следване като културна икона", казва пред "Капитал" Пол Бек, професор по политически науки от Ohio State University. Според него е трудно да се обясни защо точно тя, която говори меко и е скромна, има този звезден статут. Но смята, че голяма част от него "дължи на превръщането си в ролеви модел за жените, особено за жените адвокати".

Според The Atlantic днес повече от всякога "жените, жадуващи за модели на женско влияние, автентичност, достойнство и силен глас, припознават в една 80-годишна съдийка въплъщението на надеждата за едно по-добро бъдеще". Съдията от Върховния съд Елена Кейгън посочва: "Напълно логично е Гинсбърг да стане идол на по-младите поколения. Нейното влияние върху САЩ и американския закон е удивително. Като съдия тя промени лицето на американските антидискриминационни закони. Тя направи така, че законът в тази страна да работи за жените и така направи възможна моята собствена кариера."

Известен факт за Гинсбърг е, че тя е дългогодишен почитател на операта и често е казвала, че е искала да бъде прочута оперна дива, но не е имала необходимите гласови данни. В крайна сметка правният свят може само да е благодарен за това.