Технологии

SpaceX подготвя първия реален тест на Starship

Космическият кораб трябва да се издигне на 15 км, след което да извърши безпрецедентно рисково приземяване

Момчил Милев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Космическата компания SpaceX на милиардера Илън Мъск се приближава до "момента на истината" за Spaceship - космическия апарат, проектиран да бъде най-мощната ракетна система в света и в близко бъдеще да извършва полети до Луната и Марс - както товарни, така и пилотирани. Преди около седмица специалистите на фирмата в Бока Чика, Тексас, сглобиха в окончателен вид прототипа със сериен номер SN08, който е първата модификация, оборудвана с три свръхмощни двигателя Raptor и предназначена за истински полети. В окончателния вид космическият кораб ще има и още три двигателя, специално модифицирани за полет в условията на космически вакуум. Неговата ракета-носител, наречена SuperHeavy, пък ще бъде задвижвана от цели 28 двигателя Raptor, ще може да извежда в орбита 100 тона полезен товар и евентуално ще е най-мощната ракета за многократна употреба, създавана някога от човечеството.

В някой следващите 2-3 дни настоящият прототип на Starship трябва да премине през специална наземна тестова процедура, наречен Static Fire. При нея трите двигателя ще бъдат запалени за кратко, като така се симулира реално изстрелване, без обаче апаратът да се отделя от земята. Ако данните от този тест са в норма, ракетата ще получи зелена светлина за първото си наистина голямо изпитание - да се издигне на 15 километра, след което да се опита да се приземи обратно.

Горе-долу на тази височина се намира точката на максимално аеродинамично натоварване за ракетите - т.нар. MaxQ, след която атмосферата започва да става по-разредена и вероятността за деформиране на корпуса намалява. До момента нито едни от прототипите на Starship не се издигал на повече от 150 метра, камо ли пък да набере свръхзвукова скорост и да достигне стратосферата.

Рисково кацане

Още по-трудно и безпрецедентно е това, което евентуално ще последва след полета на 15 километра височина. Кацането, което Starship трябва да извърши, по никакъв начин няма да наподобява приземяването на първата степен на ракетите Falcon 9, което SpaceX прилага и усъвършенства през последните близо пет години. Вместо да лети вертикално, забавяйки в последния момент своята скорост с тягата на двигателите, иновативният космически апарат ще пада хоризонтално, планирайки по подобие на скайдайвър и увеличавайки по този начин максимално триенето с атмосферата.

За да задържа хоризонталната позиция, Starship e снабден с две двойки стабилизатори в предната и задната част, с които ще контролира свободното падане и планиране. Идеята в случая е триенето с атмосферата максимално да забави скоростта, пестейки гориво (за сметка на нагряването на корпуса). Корабът трябва да се позиционира вертикално едва в последната фаза на кацането, когато двигателите ще се включват. Все още не е ясно обаче дали толкова масивна и тежка ракета, направена от заварени един към друг обръчи неръждаема стомана, би могла да оцелее при подобна маневра (наричана от Илън Мъск belly flop), без корпусът да се разпадне. Предстои да видим това на живо по време на настоящия първи 15-километров тест на Starship SN08, който е доста вероятно да бъде извършен в рамките на следващата седмица до 10 дни, ако не бъде още малко отложен заради съвпадение във времето с три други важни изстрелвания на SpaceX за нуждите на NASA и космическите сили на САЩ.

В случай че настоящият прототип не оцелее при излитането и/или кацането (което на този начален етап никак не е изключено), SpaceX са в напреднала фаза на сглобяването на още 3-4 апарата, с които да повторят теста или пък да ги изпратят на още по-голяма височина, в случай че експериментът се увенчае с успех още от първия път.

В неизследвани територии

Може би вече се питате: защо компанията на Мъск прибягва до този нов тип безпрецедентно и опасно кацане, вместо да следва отъпкания път на Falcon 9, но в по-голям мащаб? Причината е, че Spaceship всъщност е втората степен на ракетната система Starship/Superheavy, ще се ускорява до орбитални (и по-високи) скорости от порядъка на няколко километра в секунда и съответно няма как да се забави ефективно и да кацне само с помощта на своите двигатели. За забавяне в случая ще се използва триенето с атмосферата, като това ще става по начин, който в някаква степен наподобява кацането на вече пенсионираните космически совалки. За разлика от тях обаче полетът на Starship към Земята ще трае много по-дълго, като понякога апаратът дори ще излиза за малко обратно в Космоса, за да се охлади термичният щит в долната му част.

През следващите месеци предстои да видим дали всичко това наистина е технологично осъществимо, като първото голямо изпитание ще е именно настоящият тестов полет на 15 км височина. Независимо как протече той, експериментът гарантирано ще бъде запомнящо се (и евентуално експлозивно) зрелище.