Москва (не) вярва на Байдън

Големите надежди

С идването на Тръмп Путин и обкръжението му имаха чувството, че са "ударили джакпота в казиното. Не беше съвсем ясно какво ще се получи, но имаше усещане за отваряне на възможност, която трябва да се използва", казва пред сп. New Yorker Татяна Становая, ръководител на анализаторската компания R.Politik. Както се и очакваше, президентът действаше като разрушителна сила, подкопаваща авторитета и влиянието на Америка. От гледна точка на Москва най-големите плюсове на управлението на Тръмп са нагнетяването на вътрешното разделение в САЩ и раздорите със съюзниците на Вашингтон. В Кремъл е имало доволни усмивки, когато Тръмп обяви ЕС за враг на САЩ и постави под съмнение американския ангажимент към самата сърцевина на НАТО - принципът на взаимната отбрана.

И тук позитивите свършват. Защото при цялата дружелюбност на Тръмп към Путин, стигнала дотам да застане публично на негова страна и срещу американското разузнаване по въпроса за руската намеса в победата му срещу Хилъри Клинтън, президентът всъщност не направи нищо конкретно в полза на Русия. Дори напротив.

Той не само не отмени санкциите заради руското анексиране на Крим, но и по време на мандата му САЩ и Европа наложиха няколко кръга допълнителни икономически санкции срещу Москва. И тъй като те бяха въведени от американския Конгрес, където продължава да има двупартиен консенсус за твърд подход към Москва, в Кремъл няма надежди те скоро да бъдат вдигнати. Тръмп продължи линията на натиск върху Германия и други европейски държави да спрат проекта "Северен поток" 2, който ще доставя руски газ, заобикаляйки Украйна. В допълнение президентът разби на пух и прах руско-американския режим за контрол на въоръжаването, като изтегли САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег и така на практика сви още повече и без това обеднелия двустранен дневен ред, в който са останали оскъдно малко теми след руската агресия в Украйна.

"Имаше високи очаквания, но накрая Русия се превърна в заложник на американската вътрешна политика", казва пред "Капитал" Кадри Лийк от Европейския съвет за външна политика (ECFR). Фурорът около руското хакване на сървъра на Демократическата партия и публикуването на имейлите на Клинтън малко преди изборите доведе до това Конгресът да поеме инициативата по санкциите и да ги прокара така, че президентът да не може да ги промени или отмени. "Дори Тръмп да искаше да направи нещо реално с увертюрите си към Русия, не можеше, защото беше блокиран и Конгресът действаше срещу него. Освен това самият Тръмп е крайно объркващ като личност. Той не предложи нещо, което може да бъде наречено политика към Русия. Имаше лична симпатия към Путин. Но от гледна точка на политики Тръмп не беше способен да направи каквото и да било. И руснаците накрая видяха, че става въпрос просто за един голям хаос, бил той и приятелски хаос", казва Кадри Лийк.

Малко, но реално

Когато през 2011 г. Байдън, тогава вицепрезидент на Барак Обама, казва, че погледнал в очите на Путин и видял, че той няма душа, отговорът на руския лидер бил: "Ние се разбираме". И сега има шанс да продължат да се разбират въпреки притесненията в Кремъл от президент, който определя Русия като "най-голямата заплаха за Америка по отношение на разбиването на нашата сигурност и съюзите ни", определя режима на Путин като "клептократична авторитарна система" и заявява, че "за да противодействаме на руската агресия, трябва да запазим силни военните способности на НАТО, като същевременно разширим капацитета му да се бори с нетрадиционни заплахи като превърната в оръжие корупция, дезинформация и кибер кражби".

Освен че ще укрепи НАТО и ще работи с ЕС за общ фронт спрямо Русия, Байдън ще върне в американската външна политика и акцента върху неща като демократични ценности и човешки права. "Очакваме силно втвърдяване на позицията към Русия. Има омраза към Русия (в екипа на Байдън), която е наистина удивителна. Не е просто рационална, но и много емоционална", твърди високопоставен западен дипломат, цитиран от в. Financial Times. Това ще означава активизиране на Америка по въпроса с Украйна, която Кремъл смята за своя зона на влияние. А също и по темата Беларус, където поддържаният от Русия автократ Александър Лукашенко продължава да се крепи въпреки неспиращите протести и обвиненията за фалшифициране на изборите.

Кадри Лийк прогнозира, че ще има отражения не само в "близката чужбина", но и в самата Русия, където опозицията може да бъде окуражена. "В Кремъл се притесняват, че Байдън ще бъде идеологически много рязък спрямо Русия. Вероятно ще има затягане на вътрешни закони от типа на тези срещу чуждестранните агенти заради тревогата, че Байдън ще се впусне в промотиране на демокрация и това ще има ефекти в Русия, където легитимността на режима така или иначе ерозира по чисто вътрешни причини", смята анализаторът от ECFR.

Враждебност във Вашингтон ще има, но в Кремъл се надяват и на прагматизъм. Евентуални бъдещи санкции срещу Русия например е вероятно да бъдат ръководени от стратегия, не просто от неприятелско отношение, прогнозира Александър Габуев от "Карнеги" в текст за сп. Foreign Policy. Санкции ще има при сериозни нарушения от страна на Москва и те ще бъдат внимателно прицелени и калибрирани с минимални странични ефекти като вреди за икономическите интереси на европейски съюзници или увеличаване на зависимостта на Русия от Китай, който Байдън вижда като основен противник на САЩ.

Освен това смяната в Белия дом обещава раздвижване между Вашингтон и Москва по теми от взаимен интерес като контрола върху въоръжаването, Иран и климатичните промени. Байдън обещава да работи за удължаване на новия договор START с Русия за ограничаване на ядрените бойни глави на двете държави, който изтича през февруари. Ангажиментът за връщане на САЩ в Парижкото климатично споразумение ще осигури форум за сътрудничество с Русия. Същото важи и за подновяването на участието на Вашингтон в преговорите за сделка по ядрената програма на Иран - Русия продължава да подкрепя сегашното споразумение дори след като Тръмп го напусна.

"В Москва има трезв подход. Там знаят, че Байдън може да доведе до резултати по теми, от които Русия се интересува. Така по отношение на конкретен дневен ред неговото управление може да е по-положително за Русия от това на Тръмп. Най-доброто, на което може да се надява Кремъл, е завръщане на професионализма в американската политика към Русия", казва Кадри Лийк. И това всъщност е добре дошло за всички, включително за Европа.