Климатичните ангажименти на Пекин: Дотук добре, но може още

Заявката на Китай, че спира да строи нови въглищни електроцентрали в чужбина, повишава надеждите за COP26. Но дали е достатъчна?

Миналата година електроцентралите в Китай са произвели над половината от генерираното от въглища електричество в света

Марина Станева

Миналата година електроцентралите в Китай са произвели над половината от генерираното от въглища електричество в света © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В седмица, която бе доминирана от конфликтни теми като новия отбранителен пакт AUKUS и влошаващата се ситуация в Афганистан, един климатичен ангажимент бе възприет като изненадващо добра новина. На 21 септември в обръщението си към Общото събрание на ООН китайският президент Си Цзинпин заяви, че азиатската страна няма повече да строи нови въглищни електроцентрали в чужбина - доскоро ключова част от инфраструктурната инициатива "Един пояс, един път".

Това обявление заедно с обещанието на американския държавен глава Джо Байдън, че САЩ ще удвоят своя дял от климатичната помощ за бедните страни, повишиха надеждите за Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26), която ще се проведе в Глазгоу от 31 октомври до 12 ноември и за която нейният председател Алок Шарма казва, че трябва да "изпрати въглищата в историята".

Според Лаури Миливирта от Center for Research on Energy and Clean Air на практика това означава край на международното финансиране на нови въглищни централи, тъй като ангажиментът на Си Цзинпин се добавя към подобни обещания на страни като Япония и Южна Корея. "С новите въглища извън Китай е свършено", обобщава анализаторът пред Financial Times.

Навън добре, а у дома?

Китай е най-големият строител на нови въглищни електроцентрали в света и бе под засилен натиск да прекрати тази дейност. Според изчисленията на Center for Research on Energy and Clean Air сега властите в Пекин ще спрат планирани в чужбина проекти за около 50 гигавата, което е еквивалент на годишните емисии на Испания. Сред най-засегнатите от този обрат ще бъдат Индонезия, Пакистан, Виетнам и Бангладеш.

Около 70% от всички въглищни централи, изграждани днес, разчитат до известна степен на финансиране от Пекин. Завъртането на това кранче ще спъне строежа и оперирането на такива проекти в много развиващи се икономики. Но като спомена само дейностите в чужбина, китайският президент премълча зависимостта на страната си от въглищата. Числата са поразяващи - миналата година електроцентралите в Китай са произвели над половината от генерираното от въглища електричество в света. През 2020 г. азиатската държава е построила над три пъти повече нови въглищни енергийни мощности от всички останали страни, взети заедно. Трябва да се отбележи също така, че Пекин и без това вече се оттегляше от финансирането на въглищни централи в чужбина, основно заради спадащите цени на възобновяемата енергия.

"Все пак жестът поне е знак, че Китай не иска да бъде възприеман като този, който разваля глобалните климатични усилия. И сега догадките са дали няма да съобщи още добри новини по време на COP26", обобщава анализ на сп. Economist. Спекулациите основно се въртят около ангажимента на Пекин за намаляване на емисиите на парникови газове, като най-желаният вариант е евентуално да обещае по-ранен срок за достигане на пика им от обявената 2030 г. Предвид това, че страната генерира 28% от глобалните емисии, по-ранният пик може да има съществено отражение върху климатичните перспективи на света, особено ако е последван от рязък спад.

Климатични обещания и от САЩ

Прекратяването на китайското финансиране за въглищата отдавна е сред водещите цели в списъка на климатичните активисти. Но някои са предпазливи в реакциите си. "Макар че приветстваме обещанието на Пекин, чакаме да видим колко ще тежи то. Дали ще го изпълни, ще зависи от това дали ще представи конкретен срок, включващ всички форми на подкрепа - както финансова, така и строителна, за всички въглища в чужбина и свързаните проекти", казва пред в. Guardian Уауа Уанг, програмен директор на организацията Just Finance International.

Според Майкъл Ман, професор от Pennsylvania State University, това е стъпка в правилната посока. "Но трябва да видим какво прави Китай у дома. Няма начин да задържим глобалното затопляне под катастрофалните нива, ако страната продължава да строи нови въглищни централи. Ключовите преговори в COP26 ще бъдат за убеждаването й да не върви по този път", посочва пред The Independent проф. Ман.

Часове преди изказването на Си Цзинпин американският президент обяви, че САЩ ще удвоят своето климатично финансиране за бедните държави и то ще стане 11.4 млрд. долара годишно до 2024 г. Това бе определено от климатичните организации като "така необходимата новина, която ще спомогне за отключването на преговорите по най-спорните въпроси" по време на COP26. Причината е, че обещанието на богатите държави преди десетилетие да осигуряват по 100 млрд. долара всяка година до 2020 г. на бедните икономики (цел, която не е изпълнена) е "гореща" тема преди климатичната конференция, особено защото уязвимите страни смятат, че за тях не се прави достатъчно. Сега обаче новото американско финансиране може да спомогне за постигане на целта от 100 млрд. долара, ако Байдън спечели одобрението на Конгреса за този ангажимент.

Обещанията на Китай и САЩ бяха приветствани от редица развиващи се страни, докато други посочиха, че държавите все още имат големи различия преди COP26, сред които как да се обявяват емисиите и как да се създаде глобален въглероден пазар - все теми, които ще бъдат дискутирани в Глазгоу. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че са необходими още усилия, за да може климатичната конференция да бъде успешна. "Всички - развити и развиващи се икономики, трябва да си свършат работата", коментира той. Някои го направиха, други предстои да го направят, а трети трябва да се постараят повече.