Свят

Войната в Украйна поставя под натиск сектора на биогоривата

ЕК дава зелена светлина на страните членки за временно намаляване на биокомпонентата в горивата, за да успокои опасения за продоволствената сигурност. Недоволството на бизнеса не закъсня

Моника Върбанова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Нахлуването на Русия в Украйна "значително смути селскостопанските пазари, създавайки повече несигурност по отношение на бъдещата глобална наличност на зърнени и маслодайни култури", подчертава ЕК в своята краткосрочна перспектива за селскостопанските пазари през 2022 г. Двете страни в Черноморския регион са отговорни за около една четвърт от глобално търгуваната пшеница и ечемик, 15% от царевицата и над 60% от слънчогледовото масло. Много държави разчитат на този износ, включително част от европейските партньори.

Макар да подчертава, че в ЕС няма недостиг на селскостопански храни, но и напротив - "има огромен търговски излишък", Комисията все пак опитва да намали притесненията за продоволствената сигурност. Брюксел вече взе решение временно да отложи някои от зелените мерки в земеделието и така да повиши производителността - макар това донякъде да влиза в колизия с плановете за ускорена декарбонизация на ЕС.

Сега пък изпълнителният орган на ЕС се съгласи да даде на страните членки зелена светлина да намалят временно биокомпонентата в горивата, като така опитва да успокои притесненията, че завишеното търсене на възобновяеми биогорива ще предизвика допълнително напрежение на пазара на зърнени и маслодайни продукти. Очаквано, представители на засегнатия бизнес с биогорива реагираха остро.

Kакво предлага ЕК

"Когато говорим за пшеница, всъщност говорим за хляб, който да нахрани хората. След инвазията в Украйна цените на фючърсите на пшеницата се повишиха със 70%", каза по-рано този месец вицепредседателят на ЕК Домбровскис. В опит да противодейства ЕК вече декларира, че е готова да отложи въвеждането на зелените мерки в земеделието, за да увеличи площите, които могат да бъдат засадени и така да се стимулира реколтата.

Брюксел взе и други мерки - пакет от 500 милиона евро за подкрепа на земеделските производители от ЕС, засегнати от войната в Украйна; позволения на държавите членки да намалят своите ставки на ДДС до 0% за определени стоки и услуги - по-специално храни; а също и правото да направят еднократен трансфер на най-уязвимите домакинствата като начин за справяне с достъпността на храните, използвайки Фонда за европейска помощ за най-нуждаещите се.

Всъщност обаче 3-4 милиона тона от пшеницата и значителен дял от царевицата, отгледана в ЕС, реално се използват за производство на етанол за гориво, а голяма част от американската соя и европейската рапица - за биодизел. Сега ЕК адресира и този проблем. "Комисията подкрепя държавите членки в използването на възможности за намаляване на дела на смесване на биогорива - защото това също би довело до намаляване на земеделската земя в ЕС, която се използва за производство на суровини за биогорива - и вместо това я насочва към производството на храни", каза още комисар Домбровскис.

Позицията на бизнеса

Бизнесът с производство на биогорива, който е обвързан с производството и на други продукти, включително фуражи и храни, реагира остро.

"Без производството на биогорива ЕС ще трябва да внася храна за животни и по-значителни количества масло", се казва в становище на Европейският борд за възобновяем етанол (ePure), базирана в Брюксел търговска асоциация, представляваща производителите на етанол. Заедно с Европейския борд за биодизел (EBB) те твърдят, че увеличаването на употребата на биогорива на хранителна основа всъщност ще подобри продоволствената и енергийната сигурност в Европейския съюз, вместо да я накърни.

"Промишлеността на ЕС за биогорива има стратегически принос за европейската продоволствена и енергийна сигурност. Европейската комисия редовно потвърждава, че производството на биогорива в ЕС е устойчиво. Едностранните действия на държавите - членки на ЕС, за намаляване на включването на биогорива могат да имат преки и косвени отрицателни последици", заявяват още от ePure.

Същевременно около 10 000 тона пшеница - еквивалентни на 15 милиона хляба - се изгарят ежедневно като етанол в колите на ЕС според скорошно проучване на Transport & Environment (T&E). Неправителствената организация за чиста мобилност заявява, че е "неморално" да се прави това на фона на покачващите се цени на храните, предизвикани от инвазията на Русия в Украйна. Според групата неправителствени организации T&E освен всичко друго цените на пшеницата, използвана в производството на етанол, и слънчогледовото масло, използвано в биодизела, са се повишили значително след избухването на войната.

От друга страна обаче, събитията в Украйна сами по себе си доведоха да сериозни пазарни и борсови трусове в цените на горивата, а ефектът от биокомпонентата в тях (която според нормите на ЕК е 6% за биодизела и 9% за биоетанола) далече не е водещата причина. Редом с това биогоривата, които реално са възобновяем източник, са част от усилията за намаляване на дела на изкопаемите горива - важен път към противодействие на глобалното затопляне.

Как реагират държавите членки

За момента страните в ЕС не са давали категорични заявки, че планират да намалят дела на биокомпонентата в горивата. Министерството на земеделието на Гърция все пак заяви в понеделник, че производството на слънчогледово масло може да бъде увеличено, ако е необходимо, като се произвежда повече за потребление на домакинствата, а не за биогорива, тъй като нарастващите цени допринасят за рекордната инфлация (достигаща 7,2% през февруари според официални данни). Гърция поиска от Европейския съюз да одобри и безвъзмездни средства за посевите от мека пшеница и царевица за периода 2023 - 2027 г. като стимул за гръцките фермери.

Мярката бе подкрепена и от транспортни фирми в страната, които заплашиха с протести заради високите цени на горивата.

Според изчисленията на големи складодържатели, където се случва смесването на биодобавките, намалението на биокомпонентата в горивата би имало почти незабележим ефект върху цената й от порядъка на няколко стотинки, което няма да бъде усетено от крайния потребител и ще се загуби в ценовия микс. В същото време ще се нанесе удар върху един вече разработен бизнес и направени инвестиции.

На държавно ниво в България засега представители на властта не са взимали отношение по темата.