ЕС бавно се приближава към споразумение за петролното ембарго срещу Русия

Bloomberg съобщи, че Европейската комисия е изпратила на страните от съюза нов проект на петролното ембарго, като според източници на агенцията преходният период за отказване от руски петрол се удължава. България ще получи отлагане до юни или декември 2024 г., а Хърватия - изключение за вноса на газьол. Според документа нефтопроводът "Дружба", по който Унгария получава суровини, е освободен от санкции.

Сагата на шестия пакет санкции

"Нека бъдем ясни: няма да е лесно", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент преди април, когато обяви новия пакет санкции. "Някои държави членки са силно зависими от руския петрол. Но ние просто трябва да работим върху това", обясни тя. Предложението на Брюксел е поетапно да се прекратят доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и рафинирани продукти до края на годината. То изисква одобрение от всички 27 страни от ЕС, за да влезе в сила.

Не след дълго стана ясно, че някои от страните, сред които Унгария и Словакия, вече са успели да уговорят времеви отстъпки, България обаче не беше сред тях. "България може чисто технологично без руски петрол, но това би оскъпило значително горивата. От тази гледна точка, ако ЕК предвижда изключения, ние бихме искали да се възползваме от тези изключения, тъй като това е в най-добрия интерес на българските потребители, българските превозвачи и българския народ като цяло. Ако има твърда европейска позиция "спираме всичко за всички" - е едно. Но ако има изключения, ние ще се възползваме от правото си да ползваме същото изключение", каза Асен Василев в интервю за в. "Капитал" по-рано този месец.

"Българското правителство е решило да направи всичко възможно да не подкрепи тези санкции. Зависим от руски петрол, който се рафинира в Бургас. Това задържа цените на нивата, които са днес. В цяла Европа те са доста по-високи", каза Радослав Рибарски, депутат от "Продължаваме промяната", през май пред "Дневник". Вариантът за ембарго за доставките по море обаче би засегнал непропорционално някои държави от ЕС и би означавал различни цени на горивата в Европа.

Европа се страхува от допълнителен ръст на цените на горивата, който ще увеличи още инфлацията. Източник: Reuters

В същото време миналата седмица Будапеща продължи да си вдига цената - 15-18 млрд. евро за "пълна модернизация на унгарската енергийна инфраструктура", и призова ЕК да изготви с план как да се случи това. Унгарското искане е удивило останалите държави и е предизвикало съмнения дали изобщо ще се постигне съгласие за налагане на петролно ембарго срещу Русия. Другите обсъждани варианти преди срещата на лидерите - разделяне на пакета и мита върху руския петрол, рискуват публично признание за провал или повишени цени, които ще се усетят най-вече върху крайния потребител.

На срещата в понеделник ЕС също така ще се опита да наложи повече банки от Русия и Беларус да бъдат блокирани от международната система за разплащания SWIFT, включително Сбербанк. Ще бъдат обсъдени общи доставки на военни съоръжения за съюза, както и евентуалната промяна на статута на Украйна на "кандидат" за член на ЕС.

Към енергийната независимост на Европа

Още в началото на руската инвазия в Украйна САЩ забраниха вноса на петрол и енергийни източници от Русия, а Великобритания заяви, че ще последва този ход, но постепенно до края на 2022 г. Позицията на ЕС за налагане на ембарго върху петрола и газа остана колеблива поради силната зависимост на Европа от руските енергийни ресурси. Още в началото на март ЕС излезе с план да намали с две трети доставките на газ от Русия до края на тази година и напълно да сложи край на зависимостта си преди 2030 г. Но рязко спиране на доставките, подобно на това, пред което "Газпром" изправя Полша и България, има потенциал сериозно да навреди на европейската икономика.

Европа разработва планове за действия при извънредни ситуации в случай на пълно спиране на вноса на руски газ тази година. Това посочи еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, цитирана от Financial Times, предупреждавайки, че за всяка страна има риск доставките й да бъдат спрени от Москва.

ЕС бърза да натрупа в газовите си хранилища възможно най-много запаси и би могъл да замени по-голямата част от руските доставки тази година, но трябва да направи повече в случай на пълно спиране на вноса. Плановете, които се разработват от Брюксел, ще включват мерки за нормиране на газовите доставки за промишлеността и щадене на домакинствата, твърдят източници на изданието.

"Газпром" вече спря доставките за Полша, България и Финландия, които отказаха да изпълнят искането на Кремъл за плащане на газа в рубли вместо в долари или евро.

"Изправени сме пред ситуация, в която много страни членки могат да се окажат следващите (чиито доставки ще бъдат спрени). Засега успяваме да се погрижим за сигурността на снабдяването на тези три държави, най-вече с помощта на солидарност от съседите", посочи Симсон в интервю за британския вестник.

"Подготвяме планове за спешни действия, ако тази година има пълно нарушаване", каза тя.

Промишлеността използва 27% от газа, потребяван в ЕС, като най-големи количества са необходими на производителите на химически продукти, керамика, храни и стъкло. ЕК вече обеща да защити ключови снабдителни вериги за хранителни, здравни и защитни продукти.