Войната ще свърши, когато Путин загуби

Подкрепена от приходите от петрол и газ, рецесията, която преживява руската икономика, е далеч по-малко тежка. Без да се притеснява от общественото мнение, руската армия, изглежда, не се интересува и колко от нейните войници загиват. По тези причини Путин може да се надява, че ще спечели дългата война на изтощение - не само в Южна и Източна Украйна, но в крайна сметка в Киев и извън страната.

По руската държавната телевизия руската армия триумфира, а зверствата извършват украинци. Руската публика е подготвена да очаква единствено пълна победа.

Втората презумпция на тези, които се застъпват за "изход", е, че Русия ще се придържа към споразуменията, които е подписала. Само че наглата нечестност вече е нормална част от руската външна политика, както и от вътрешната пропаганда. В навечерието на войната висши руски служители многократно отричаха, че възнамеряват да нахлуят в Украйна, руската държавна телевизия се подиграваше с предупрежденията на Запада за нахлуване, а Путин лично обеща на френския президент, че война няма да има. Затова не може да се вярва и на бъдещите обещания, които ще даде. Поведението на руските войски в тази война показва, че няма и международно споразумение, което Путин смята да спазва.

По време на мирните преговори западните представители трябва да са наясно, че украинското население, предадено на Русия, ще бъде обект на терор в безпрецедентен мащаб и че както през 2014 г., когато руските представители в Донбас се съгласиха на примирие, всяко прекратяване на огъня ще бъде временно и само докато руската армия се прегрупира и превъоръжи и да започне отново. Путин ясно показа, че унищожаването на Украйна за него е екзистенциална цел. Къде са доказателствата, че я е изоставил?

Третото предположение е, че това или което и да е украинско правителство е политически в състояние да размени територия за мир. Това би означавало да възнагради Русия за агресията и да приеме, че тя има право да убива цивилни, да изнасилва и да депортира всеки на украинска територия. Кой украински президент или премиер може да се съгласи с тази сделка и да очаква да остане на поста? Руската жестокост означава също, че всяка територия, която е временно отстъпена, ще стане източник на бунт, защото никое население не може да обещае, че ще търпи такъв терор за неопределено време.

Партизаните например в окупирания Мелитопол, твърдят за убийства на руски офицери и за саботажи. В Херсон се появява ъндърграунд, който ще се появи и на други места. Сделка сега с отстъпване на територия просто ще доведе до нов конфликт по-късно. Краят на един вид насилие ще доведе до други видове насилие.

Това не означава, че за дипломацията няма място или че американците и европейците не си дават сметка за предизвикателствата, които един продължителен конфликт ще постави.Много е вероятно западната коалиция, подкрепяща Киев, да се разбие, а вълната от адреналин, която досега движеше украинските армия и ръководство, да спадне. Икономиката на страната може да се влоши до степен, която да направи поддържането на борбата дори невъзможно.

Но дори и при тези обстоятелства off-ramp остава грешна метафора и цел. Западът не трябва да има за цел да предлага на Путин "изход"; нашата цел трябва да бъде той да е победен. Всъщност единственото решение, което предлага някаква надежда за дългосрочна стабилност в Европа, е бързото поражение или дори, ако цитираме Макрон - унижението.

Поражението може да има няколко форми. Може да е военно - Белият дом сега трябва да увеличи не само нивото, но и скоростта на помощта си за Украйна; може да е икономическо - под формата на временно газово и петролно ембарго, което ще отреже източника на приходи на Русия поне до края на войната; може да е нова архитектура за сигурност, основана на нови видове гаранции за Украйна или дори някакъв вид нейно членство в НАТО. Каквато и да е формата, тя трябва да бъде съществено различна от Будапещенския меморандум от 1994 г. - в него на Украйна бяха предложени "гаранции за сигурност", които не означаваха абсолютно нищо.

Въпреки че говоренето за това се смята за недипломатично, поражението на Путин е единственият резултат, който предлага някаква дългосрочна стабилност в Украйна и останалата част от Европа. Затваряне на очите няма да промени реалността: всяко прекратяване на огъня, което позволява на Путин да се представи с някакъв вид победа, ще го насърчи да опита отново. Победата в Крим не му стигна. Победата в Херсон също няма да го задоволи.

Разбирам онези, които се опасяват, че изправен пред предстояща загуба, Путин ще се опита да използва химическо или ядрено оръжие. И аз се тревожех по същия начин в началото на войната. Но отстъпленията от Киев и Харков показват, че Путин все пак не е ирационален. Той прекрасно разбира, че НАТО е отбранителен съюз - прие кандидатстването на Швеция и Финландия без шумни реакции. Натовските генерали пък правят претеглят цената. И можеха да заключат, че цената на руските настъпления в Украйна е твърде висока. А използването на тактически ядрени оръжия не биха постигнало военно въздействие, но би разрушили всички отношения на Русия със света, включително Индия и Китай. В момента няма индикации, че ядрените заплахи, споменавани толкова често от руските пропагандисти, при това от много години, са реални.

За разлика от това истинското поражение може да дойде от това, което трябваше да се случи през 90-те години на миналия век - когато Съветският съюз се разпадна, но Русия запази всички атрибути на Съветската империя: мястото в ООН, посолства, дипломатически служби, за сметка на другите бивши съветски републики. Това беше моментът, в който руснаците трябваше да осъзнаят имперските престъпления на Москва и да разберат защо толкова много от съседите им ги мразят и се страхуват от тях. Но те не научиха този урок. За едно десетилетие Путин беше убедил много от тях, че Западът и останалият свят им дължат нещо и че бъдещи нападения са оправдани.

Военната загуба може да създаде реална възможност за национална авторефлексия или за голяма промяна, както често се е случвало в миналото на Русия. Само неуспехът може да убеди самите руснаци да поставят под съмнение смисъла и целта на колониалната идеология, която многократно обеднява и разрушава собствената им икономика и общество, както и тези на техните съседи, в продължение на десетилетия.

Още един замразен конфликт, поредният пример на временно задържане, още един компромис за "спасяване на лицето" няма да сложи край на модела на руската агресия или да донесе траен мир.