Когато петролното ембарго удари

Може ли Европа без руски петрол

Ако бъде принудена, Европа може да се справи следващата зима без руски газ. Но може ли и без руски петрол? Пазарните играчи вече започнаха да ограничават покупките си на руски петрол или поради рискове за репутацията, или поради страх да не бъдат засегнати от допълнителни санкции. Русия е най-големият износител на петрол в света с около 8% от глобалното предлагане, а ЕС е вторият по големина вносител и най-големият купувач на руски петрол.

Институтът Bruegel оценява, че ако търговията с петрол между ЕС и Русия бъде спряна, около 3 млн. барела на ден от руските доставки на суров петрол и около 1 млн. барела петролни продукти ще бъдат изключени от европейския пазар, което представлява сериозен глобален шок за доставките. При вече затегнати петролни пазари не е ясно дали доставчиците биха могли бързо да компенсират недостига. През ноември миналата година Русия е осигурила малко под 30% от вноса на суров петрол в ЕС и малко над 15% от петролните продукти. При влизане в сила на ембаргото ЕС ще е най-уязвим по отношение на дизеловото гориво, нафтата и мазута.

Оценките на ОПЕК за свободен капацитет варират до 4 млн. барела на ден от страните - членки на организацията - най-вече Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Ирак. Иран, който се опитва да предоговори ядреното споразумение, има около 1 млн. барела на ден свободен капацитет. Трябва да се има предвид, че Иран произвежда ниски обеми от 2018 г. и не е ясно колко бързо може да увеличи доставките.

В момента обаче членовете на ОПЕК имат споразумение с Русия и партньори от Централна Азия, известно като ОПЕК+, съгласно което е договорено да ограничат растежа на доставките до 0.4 млн. барела на ден на месец. Членовете на ОИСР притежават стратегически петролни запаси от 1.5 млрд. барела. Това може да компенсира застрашения руски износ за около една година. Индустриалните запаси са още 3 млрд. барела. Така ембаргото върху руския петрол може да бъде частично смекчено чрез бавно намаляване на стратегическите запаси, като същевременно се увеличи алтернативният добив, смятат анализаторите от Bruegel.

Глобално въздействие

Шокът от ембаргото на ЕС върху руския петрол ще се усети не само в Европа. Русия е третият по големина производител на петрол в света след САЩ и Саудитска Арабия, като изнася около 5 млн. барела на ден и 2.85 млн. барела други петролни продукти. Така Москва ще е готова да продаде отхвърления от Европа петрол в други части на света. Индия вече купува руски петрол, който преди това е бил предназначен за Европа. Същото се отнася и за Китай, макар че там по-активни са независими рафинерии, а не големите компании, заради опасността от налагане на санкции. По този начин Кремъл може да сведе до минимум краткосрочните загуби от ембаргото. Средносрочните перспективи са по-негативни - руското министерство на икономиката предвижда спад на добива със 17% през тази година.

Някои анализатори обаче смятат, че ембаргото на ЕС няма да нанесе планирания удар върху руската икономика. Сергей Алексашенко, бивш заместник-управител на централната банка на Русия, счита, че забраната "не е много мощна" като мярка, тъй като цените на петрола са се повишили значително. Руският бюджет е силно зависим от приходите от износ на петрол. Правителството обаче няма да има проблеми, ако руските компании могат да продават петрола си поне за 44 долара за барел, изчислява Financial Times.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Руският сорт Urals се търгува на цена 70 долара за барел и въпреки че това представлява огромна отстъпка в сравнение с брента, тя е далеч над бюджетните нужди на Русия. Ако се договори ембарго, цените на петрола вероятно ще се покачат още, което ще позволи на Русия удобно да поеме удара, като същевременно постави сериозно напрежение върху Европа.

Азиатските купувачи са най-вероятният получател на излишъка от руски петрол, но експертите се съмняват дали е толкова лесно Русия да се пренасочи към тях. В момента 60% от руския износ на петрол отива за Европа - три пъти повече от дела за Китай - и тръбопроводната инфраструктура е насочена предимно към пренасяне на петрол на запад. Според Крейг Кенеди от Харвардския университет остава неясно какъв е апетитът на страни като Китай за внос на руски петрол и биха ли поели напълно сегашния износ за ЕС. Капацитетът за превоз на петрол до Азия с жп транспорт е още по-ограничен, след като забраната на ЕС за внос на въглища вече накара износителите да се конкурират за железопътен капацитет, за да изпращат допълнителни количества въглища на изток.

"Русия ще се сблъска с проблеми с инфраструктурата, несигурно търсене и логистични предизвикателства за износ на петрол за Азия", казва пред Financial Times Мария Шагина, гостуващ старши сътрудник във Финландския институт по международни отношения. И добавя: "Русия ще продължи да продава петрол на Китай и Индия, но няма да може напълно да компенсира загубата на европейския пазар."

Според София Донец, икономист за Русия и ОНД в Renaissance Capital, докато непосредственото въздействие на ембаргото ще е поносимо за руската икономика, трудностите, свързани с насочването на продажбите към Азия, означават, че дългосрочното въздействие може да бъде по-сериозно. В дългосрочен план това ще удари икономическата активност и стойността на рублата. Но повечето от тези ефекти ще се проявят през 2023 г.

Ясно е, че когато и да влезе в сила ембаргото, гражданите в ЕС ще усетят ефекта. Покачващите се цени на енергията ще останат нестабилни и анализаторите прогнозират, че петролните санкции ще вдигнат и без това високата инфлация. Това може да доведе до повече социално неравенство, нарастване на безработицата и увеличаване на енергийната бедност. ЕС и другите страни от ОИСР трябва бързо да приемат координирани планове за намаляване на търсенето. Това ще даде на пазарите достатъчно време за структурна преориентация от руския петрол.