Германия залага на LNG в стратегията за енергийно бъдеще без руско влияние

Това влиза в противоречие с ангажиментите за нетни нулеви въглеродни емисии до 2045 г.

Малко след началото на руската офанзива в Украйна канцлерът Олаф Шолц обяви планове за съществено ограничаване на зависимостта на Германия от руската енергия

Марина Станева

Малко след началото на руската офанзива в Украйна канцлерът Олаф Шолц обяви планове за съществено ограничаване на зависимостта на Германия от руската енергия © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Град Щаде в Северна Германия трябва да се превърне в хъб в глобалната търговия с втечнен природен газ (LNG) с проект на стойност 1 млрд. евро за газов терминал. Той е един от три планирани такива структури, които са част от стратегията на страната за енергийно бъдеще без руско влияние.

LNG ще бъде важна част от намерението на правителството в Берлин за намаляване на вноса на газ от Москва от 55% от общото количество на 10% до средата на 2024 г. В този смисъл Щаде оглавява започналата революцията в германския енергиен сектор, пише Financial Times. Малко след началото на руската офанзива в Украйна канцлерът Олаф Шолц обяви планове за съществено ограничаване на зависимостта на Германия от руската енергия. Но няма да липсват предизвикателства.

Берлин прилага плана

Завоят в политиката на Германия се прилага с необичайна скорост. След речта на Шолц в края на февруари правителството побърза да наеме четири специализирани плавателни съда, които да бъдат едновременно складове и регазифициращи звена, тоест да превръщат LNG обратно в газ. Първият такъв танкер заработи в град Вилхелмсхафен тази година. Те ще извършват дейност, докато не влязат в експлоатация постоянните терминали. До този момент са набелязани три локации за плавателните съдове - в Щаде, близо до Брунсбютел, и във Вилхелмсхафен.

Германският курс към газа обаче може да влезе в противоречие с ангажиментите на страната за постигането на нетни нулеви въглеродни емисии до 2045 г. Освен това правителството в Берлин може да се затрудни в намирането на целия LNG, от който има нужда. "Въпрос за милион долара е дали ще успеят да намерят достатъчно LNG. Има относително малко нови доставки за следващите две-три години", коментира пред FT Франк Харис от енергийната консултантска фирма Wood Mackenzie.

Наемането на четирите специализирани плавателни съда беше безпрецедентно за Германия, защото като цяло много малко такива съоръжения са на разположение. Но според експерти намирането на танкерите не решава целия проблем. "Истинското предизвикателство е да се запълни капацитетът им с LNG, а това ще е трудно, защото източниците на пазара са оскъдни", заявява пред британската медия Андреас Гембала, директор по LNG в германската енергийна компания Uniper.

Катар може да се окаже голям източник на втечнен природен газ за Германия. Неговото производство трябва да се увеличи с 60% до средата на десетилетието, но около 90-95% от настоящото производство вече е продадено въз основа на дългосрочни договори.

Какви са проблемите

Проблем за Берлин е, че договорите за LNG обикновено са дългосрочни. Докато Германия се е ангажирала с постигането на въглеродна неутралност до 2045 г. и не би желала да се обвързва с вноса на такова гориво за например 20 години. Затова за производители като Катар може да е по-изгодно да сключват споразумения с азиатските държави, които не се притесняват от дългосрочни договори.

"Германия казва: Искаме целия LNG, но също така искаме да ускорим "излизането" от изкопаемите горива, включително от газа. Това е смесено послание", казва Харис.

Дилемата на правителството в Берлин се онагледява от действията на германския икономически министър Роберт Хабек - той пътува да Катар, за да обсъди енергийното сътрудничество, и наблюдава строежа на първия плаващ LNG терминал във Вилхелмсхафен. Но едновременно с това предупреждава за риска страната да инвестира в скъпа инфраструктура, която да циментира зависимостта от изкопаемите горива: "В краткосрочен план сме доста успешни в замяната на руския газ, но трябва да се уверим, че не сме прекалено успешни. Не искаме следващите 30-40 години да изграждаме глобална газова индустрия, която в действителност вече не искаме."