Катар настоява за дългосрочни доставки на LNG, но Европа иска повече гъвкавост

ЕС се стреми към преход към чиста енергия, но сега трябва бързо да се отърве от зависимостта си от руския газ

Европа търси алтернативи на газа от Русия, най-големия доставчик за континента, след началото на войната в Украйна.
Европа търси алтернативи на газа от Русия, най-големия доставчик за континента, след началото на войната в Украйна.
Европа търси алтернативи на газа от Русия, най-големия доставчик за континента, след началото на войната в Украйна.    ©  Reuters
Европа търси алтернативи на газа от Русия, най-големия доставчик за континента, след началото на войната в Украйна.    ©  Reuters

Катар настоява за сключване на дългосрочни договори за втечнен природен газ (LNG) с Европа със срок от 20 години, съобщи Bloomberg, позовавайки се на свои източници, запознати с преговорите. Газът от Катар може да облекчи проблема със зависимостта на ЕС от руско гориво, но ще затрудни борбата с вредните емисии в блока. Страната от Персийския залив, която е един от най-големите износители на LNG в света, ще поиска от ЕС дългосрочни ангажименти за доставки. Съюзът обаче има нужда от краткосрочно решение, а по-далечните цели са за преминаване към чиста енергия.

Европейските страни отклоняват натиска на Катар поради опасения, че заради стриктните договори ще трябва да продължат да внасят гориво дори когато регионът е готов да ограничи въглеродните си емисии. Но ако Катар не отстъпи, това заплашва възможността Европа в краткосрочен план да диверсифицира доставките на газ от Русия. Близкоизточната страна може да се насочи към споразумения с други региони, като например Азия.

С различен хоризонт

Миналия месец Германия сключи 20-годишно споразумение за доставки на LNG от САЩ, което Катар използва като основание също да иска дългосрочни договори. Според представители на ЕС за разлика от сделката със САЩ офертите на Катар са твърде ограничаващи и осигуряват малка възможност купувачите да отклоняват доставките. Гъвкавите условия на американското споразумение позволяват доставки да бъдат отклонявани или дори анулирани срещу по-малка такса. Това може да се окаже полезно, ако търсенето на газ в Европа се понижи заради енергийния преход. Катар обаче обикновено не позволява на купувачите да пренасочват доставки към други пристанища или да ги отказват, без да платят пълната стойност на товара.

Освен Катар и САЩ други износители на LNG също разширяват производствения си капацитет за следващото десетилетие, особено след началото на войната в Украйна. Търсенето от Европа вероятно ще нарасне до 2030 г., а Катар се стреми да привлече по-дългосрочни клиенти, които да отговорят на плановете ѝ за разширяване. Министърът на енергетиката на Катар Саад ал Кааби каза, че все още има много търкания в преговорите между неговата страна и Германия.

Русия се възползва от енергийната зависимост на Европа

Европа търси алтернативи на газа от Русия, най-големия доставчик за континента, след началото на войната в Украйна. Доставките са несигурни и ненадеждни, след като Москва спря подаването към "неприятелски" страни като България, Полша, Финландия и Франция и значително ограничи подаването към Италия и Германия. Освен това Западът се стреми да ограничи търговските си отношения с Кремъл, за да не финансира военната машина на Путин. В продължение на десетилетия Русия се стреми да направи европейските държави зависими от сибирските горива, а сега се възползва от тези слабости, пише в свой анализ Bloomberg. Международната енергийна агенция в Париж предупреждава, че до месеци Кремъл може напълно да спре газовите доставки.

Путин търси различни оправдания за агресията си. Понякога обвинява купувачите, че не плащат в рубли, макар това да не е предвидено в договорите, а друг път се позовава на "технически" проблеми. Целта му обаче е ясна - европейските страни да изчерпят запасите си и да са неподготвени за зимата. Путин се радва и на ръста на енергийните цени, причинени от недостига, тъй като те ощетяват западните потребители и изострят социалното напрежение. Няколко германски промишлени предприятия предупреждават, че може да спрат да работят, ако енергията стане по-скъпа и недостъпна. А липсата на достатъчно газ кара страни като Германия и Австрия да отлагат плановете си за преход към чиста енергия и отново да залагат на централи на въглища.