Защо Западът трябва да внимава с конфискацията на руски активи

Това е съблазнителна идея, но би била и грешка

Сметката за възстановяване на разрушените градове на Украйна и ремонта на разрушената ѝ индустрия ще бъде огромна - според някои оценки над 600 млрд. долара

Ексклузивно съдържание от The Economist

Сметката за възстановяване на разрушените градове на Украйна и ремонта на разрушената ѝ индустрия ще бъде огромна - според някои оценки над 600 млрд. долара © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Повече от 100 дни след началото на войната в Украйна най-голямата програма за санкции, налагана някога на голяма икономика, се затяга все повече. САЩ и Европа замразиха валутните резерви на Русия, съхранявани в западни банки. На 3 юни Европейският съюз се присъедини към САЩ и Великобритания в налагането на частично ембарго върху износа на петрол от Русия и също така откъсна Сбербанк, най-големият му кредитор, от междубанковата система за съобщения SWIFT. Санкциониран беше и пъстър състав от олигарси и техните играчки. Във Фиджи Amadea, 100-метрова суперяхта с хеликоптерна площадка и басейн, е обект на западни действия, както са и частни самолети в Дубай и футболният клуб "Челси" в Англия.

Санкциите причиниха сериозни смущения в руската икономика и ако се запазят, ще влошат нейното представяне с години. Въпреки това техните ограничения са ясни. Поради високите цени на енергията - суровият петрол Brent струва около 120 долара за барел - режимът на Владимир Путин се радва на огромни приходи. Тъй като само западните страни и шепа азиатски съюзници налагат санкции, много клиенти продължават да купуват руски петрол. В резултат на това до края на 2023 г. се очаква добивът на суров петрол да бъде само с около 20% под предвоенното си ниво. Свързаните с Кремъл магнати все още са свободни да пътуват по голяма част от света. Руските ракети продължават да избиват цивилни в Украйна и да опустошават икономическия ѝ капацитет.

Постоянна конфискация

Сметката за възстановяване на разрушените градове на Украйна и ремонта на разрушената ѝ индустрия ще бъде огромна: според някои оценки над 600 млрд. долара. Това накара много хора да се чудят дали Западът трябва да премине от просто временно замразяване на руски активи към конфискуването им за постоянно. След това те биха могли да бъдат използвани за заплащане на възстановяването, което предстои.

Русия има около 300 млрд. долара резерви, блокирани от Запада и до още 1 трлн. долара активи предимно от частния сектор, съхранявани в чужбина. На 19 май Урсула фон дер Лайен, президент на Европейската комисия, каза, че ЕС проучва възможността за конфискацията на активи. Г-7 също обсъди използването им.

Идеята, че агресорът трябва да плати за щетите, които е причинил, е привлекателна и популярна. Но правната обосновка и стратегическата логика на санкциите са, че те накърняват способността на страната да следва курс на действие и могат да променят нейното поведение, защото ако тази страна промени действията си, активите ще бъдат освободени. Преминаването от този подход към политика на трайно изземване би било голяма стъпка, която би била оправдана само ако бъдат издържани два теста. Първият е, че всяка нова политика е съвместима с върховенството на закона. И вторият - че има ясна стратегическа отплата.

Да започнем с върховенството на закона. В САЩ президентът има правомощията да замразява активите на чуждо правителство, но обикновено не ги изземва, освен ако САЩ не са във война с тази страна. Откакто Русия нахлу в Украйна, президентът Джо Байдън се мъчеше да каже, че САЩ не са в открит конфликт с нея. Изпълнителната власт може да прехвърли контрола върху определени чуждестранни активи, когато спре да признава правителството на дадена страна, както при някои фондове, които принадлежат на Венецуела и Афганистан. Вашингтон обаче казва, че не се стреми към смяна на режима в Русия.

Съгласно международното право репарациите обикновено включват съгласието на страната, която плаща, обикновено като част от мирен договор. Такива преговори са далеч и Украйна не трябва да бъде принудена да участва в тях. Изземването на имущество, собственост на физически лица, колкото и омразни да са те, преди да бъдат осъдени от съда, също е съмнително. В някои страни, като Германия, това може да наруши конституцията.

Ами стратегическите интереси на Запада? В краткосрочен план трайното изземване няма да промени способността на Кремъл да финансира своята смъртоносна военна машина, тъй като режимът на Путин не може да използва чуждестранните активи, които вече са санкционирани и замразени. В дългосрочен план прецедентът, създаден от конфискации без ясна правна основа, би изложил всички трансгранични активи, включително западните, на риск от присвояване от правителствата. Това също ще даде допълнителен стимул за страните, които не са съюзници на САЩ или които имат нестабилни отношения с тях, да заобиколят водената от Вашингтон финансова система, която е основата на западната сила.

Какво е добре да се направи

Вместо да прибягва до конфискация на активи, Западът трябва да засили военните усилия в Украйна. Това означава доставяне на повече тежки оръжия и ускоряване на тяхното разполагане и обучение на украинските сили да ги използват. Това означава запазване на санкциите, докато Русия води войната и окупира Украйна. Означава и да стане ясно, че дори ако не бъде подписано мирно споразумение и никога не бъдат изплатени руски репарации, Европа и САЩ пак ще трябва да поемат голяма част от сметката за възстановяване на разрушената икономика на Украйна.