Свят

Локдауните забавиха ръста на китайската икономика до 0.4% през второто тримесечие

Резултатът поставя под заплаха годишната цел за ръст от 5.5% и засилва очакванията за глобална рецесия

Ръстът от 0.4% е вторият най-слаб за Китай от 1992 г., откогато има съпоставими данни, а по-нисък резултат е единствено свиването през първото тримесечие на 2020 г. с настъпването на ковид пандемията.

Васил Минков

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Китайската икономика регистрира втория си най-слаб ръст за последните три десетилетия. През тримесечието от април до юни БВП на втората най-голяма икономика в света е нараснал с едва 0.4% на годишна база заради строгите локдауни и политиката за нулев ковид в страната. Резултатът е по-нисък от очакванията на икономистите, а спрямо първото тримесечие дори е регистриран спад, показват данните на китайската статистика, цитирани от Financial Times. Забавянето на китайската икономика засилва опасенията за предстояща глобална рецесия в условията на растящи лихви, висока инфлация, разриви във веригите за доставки и енергийна несигурност в Европа.

Четвърт от европейските компании в Китай обмислят да се преместят заради "нулевия ковид"

Ръстът от 0.4% е вторият най-слаб за Китай от 1992 г., откогато има съпоставими данни, а по-нисък резултат е единствено свиването през първото тримесечие на 2020 г. с настъпването на ковид пандемията. Забавяне беше очаквано, но икономистите предвиждаха ръстът да достигне около 1% според анкета на Reuters. В сравнение с предходното тримесечие е отчетен спад от 2.6%.

Сред основните причини е двумесечният локдаун в Шанхай, един от най-големите индустриални центрове в страната. Той дойде в резултат на усилията на китайските власти да ограничат до нула случаите на заразата, което накара много производства да спрат работа, а потреблението да се забави. С растеж от 2.5% за първото полугодие, заложената от правителството годишна цел от 5.5% вече изглежда невъзможна дори при най-оптимистичните сценарии.

Нулевият ковид срещу икономическия растеж

Данните подчертават неблагоприятните вътрешни и външни обстоятелства, които, в комбинация с правителствената стратегия за нулев ковид, притискат икономическата активност и подчертават острата необходимост от краткосрочни мерки за съживяване на растежа, коментира пред FT Есуар Прасад, професор по икономика в Cornell University и бивш ръководител на китайския отдел на МВФ. Допълнителен натиск върху администрацията на президента Си Цзинпин е и младежката безработица, която се повиши до 19.3%, най-високото ниво от 2018 г.

Според актуалната статистика значителна част от страната продължава да е блокирана. Тридесет и един китайски града са под пълен или частичен локдаун, което засяга 247.5 млн. души в региони, които представляват около 17.5% от икономическата активност, твърди анализ на японската инвестиционна банка Nomura от тази седмица.

Администрацията на Си многократно е заявявала, че предпазването на страната от заразата е приоритет пред икономиката. Китайският президент обвини за забавянето пандемията, рисковете от стагфлация и затягането на паричната политика в световен мащаб.

Продажбите на дребно, които са показателни за потребителските нагласи, са се понижили с 4.6% през второто тримесечие след двуцифрен спад през април. Разходите изостават от цялостното възстановяване от началото на пандемията отчасти поради ограниченията за пътуване. А индустриалното производство е нараснало с едва 0.7% през тримесечието.

Възможно подценяване

Въпреки слабите резултати, някои експерти смятат, че те може да са надценени. Джулиан Евънс-Причард, старши икономист за Китай в Capital Economics, определя ръста като "недостоверен". Не за пръв път официалните данни за БВП изглежда подценяват степента на икономическия спад, казва той.

Логан Райт, директор на проучването на китайския пазар в Rhodium Group, също смята, че спадовете в товарния и пътническия трафик, продажбите на имоти, производството на основни строителни материали и потреблението на домакинствата рисуват по-мрачна картина, отколкото официалните числа разкриват. Според него тези данни свидетелстват за "значително свиване" през второто тримесечие.

Въпреки критиките, че централното правителство се връща към разточителни разходи, финансирани чрез дългове, Пекин е все по-отчаян да спре икономическото забавяне и растящата безработица. Местните правителства получиха разрешение тази година да емитират допълнителен дълг за общо 1.5 трлн. юана (223 млрд. долара), като това са изтеглени напред разходи за следващата година. Междувременно, възможността на китайската централна банка да отпуска паричната политика сега е ограничена заради растящите лихви в САЩ и по света, а по-агресивно отпускане може да доведе до изтичане на капитали и обезценяване на юана.