Някои европейски страни ще пострадат от високите цени на енергията повече от други

Потребителите в Швеция са по-защитени от тези във Великобритания например

Поставянето на таван на ръста на цените намалява стимулите за домакинствата да ограничават консумацията си на енергия. Освен това помага непропорционално на богатите

Ексклузивно съдържание от The Economist

Поставянето на таван на ръста на цените намалява стимулите за домакинствата да ограничават консумацията си на енергия. Освен това помага непропорционално на богатите © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европа е изправена пред огромен шок от енергийните цени. Но не всички европейци ще понесат еднакво удара върху жизнения си стандарт. За средното семейство във Финландия тежестта ще се равнява на допълнителни 4% от разходите на домакинството според оценки на МВФ. Само след двучасово пътуване с ферибот през Балтийско море картината е значително по-мрачна. Домакинствата в Естония ги чака удар от около 20%.

Ситуацията в повечето икономики на континента е някъде по средата между тези две страни (виж графиката). Европейците харчат средно една десета от доходите си за енергия. По-богатите семейства обикновено имат по-големи къщи и коли, но произтичащите от това по-високи разходи за енергия като цяло не са толкова големи, колкото разликата в доходите. Така по-бедните домакинства харчат по-голям дял от бюджетите си за енергия. Същият модел е приложим между отделните страни, както и вътре в тях. По-бедният бивш комунистически Изток на Европа е по-уязвим за ръста на цените в сравнение с богатия Север.

Зависимостта от природния газ е друг важен фактор за оценяване на уязвимостта. Цените на едро се удвоиха след нахлуването на Русия в Украйна. Тези на въглищата също са нагоре, но с малко по-лесно управляемите 60%. В същото време цената на възобновяемите източници остава непроменена. Благодарение на пазара на природен газ, който в по-голямата си част е обединен, цените на едро са сходни за европейските страни: генераторите на електроенергия от газ в България, в източния край на континента, плащат приблизително същите цени като тези в Ирландия на запад.

И все пак държавите се различават по своята зависимост от суровината. Под 3% от енергията в Швеция идва от природен газ, като водноелектрическата, вятърната и ядрената енергия осигуряват по-голямата част от нея. Шведските домове се отопляват чрез споделени системи, често захранвани с дървени стърготини, или чрез термопомпи, свързани към електрическата мрежа. Затова разходите на домакинствата там се увеличават средно с около 5% от техните бюджети в сравнение с 10% във Великобритания, която разчита на природния газ.

Прехвърлянето от цени на едро към цени на дребно също варира. В много страни доставчиците на комунални услуги купуват газ по дългосрочни договори и хеджират риска от повишения на цените на едро. Поради разликите в устройството на пазара цените се прехвърлят към потребителите с различна честота. В Испания например цените за потребителите обикновено се актуализират всеки месец (въпреки че има таван на разходите за газ за електрогенераторите). В Полша те се коригират само два пъти годишно.

На други места правителствата са замразили разходите. Във Франция, където държавна компания за комунални услуги Électricité de France (EDF) доминира пазара, правителството е ограничило покачването на цените до 4%. По-голямата част от електричеството в страната обикновено идва от ядрена енергия, но поради дълго отлагана поддръжка сега се внася от съседи ѝ, където често се генерира чрез изгаряне на газ. Правителството поема разходите чрез собствеността си върху EDF.

Поставянето на таван на ръста на цените намалява стимулите за домакинствата да ограничават консумацията си на енергия. Освен това помага непропорционално на богатите. Много по-добър вариант е подкрепата да се насочи към най-нуждаещите се. Въпреки това според изчисленията на Европейската централна банка едва 12% от разходите на държавите от ЕС, свързани с мерки за ограничаване на въздействието на по-високите енергийни цени, са били насочени по този начин. Неравномерно разпределеният енергиен шок изисква в отговор повече преразпределение.2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved