България е в Топ 3 по нетен износ на ток в Европа, изпреварва Испания и Франция

Това ясно показва, че в България няма енергийна криза, която може да остави страната на "на тъмно и студено". Напротив българските мощности задоволяват всички вътрешни нужди и има огромен излишък на ток. Подобни апокалиптични варианти се изнасят в последните дни от представители на служебното правителство, като акцент е липсата на газ и съответно- вероятността да няма нужното гориво за производство на топлоенергия. От заплаха за топлофикациите това обаче беше преекспонирано в заплаха за цялото население и всички енергийни потребители в идващите зимни месеци.

От чисто финансова гледна точка високите цени на електроенергията в Европа всъщност носят дивиденти на България защото чрез износа на ток българските енергийните дружества регистрират огромни приходи. Разбира се, тези пари впоследствие се използват за компенсация на скъпия ток на българския бизнес. Одобреният до края на годината механизъм сложи таван от 250 лв. на мВтч като всичко над него се поема именно от държавата.

Много вероятно е приходите от износа през втората половина на 2022 г. да са още по-големи, тъй като цената на електроенергията продължава да се увеличава заради поскъпването на природния газ, който в Западна Европа се ползва като гориво в ТЕЦ-овете за производство на ток. Средните котировки на енергийната борса в България към средата на август са по 640 лв./мВтч.

Най-голям дял в износа на електроенергия имат АЕЦ "Козлодуй" и топлоелектрическите централи, които не са зависими от внос на въглища, а се възползват от лигнитните залежи на страната.

Кой е най-големият износител на ток в Европа

Един от най-големите износители на ток в Европа традиционно е Франция. Френските ядрени централи на дневна база балансират целия регион, включително и голямата икономика на Германия.

Поради редица аварии и блокажи в последните месеци голяма част от ядрените централи бяха в неизправност. Към средата на август само 55% от производството на ток в страната идва от ядрена енергия, докато преди една година този процент е бил 74. В пикови моменти Франция е изнасяла по 8.5 гВтч на ден, а в момента това число е 0.

Затова сега нетния износ е отрицателен и страната фактически разчита на чужда електроенергия, за да поддържа икономиката си през първата половина на 2022 г.

Спадът при Франция е и причината за голямото разместване в челните места по нетен износ на електроенергия. След Швеция, най-много ток изнася Германия и това е най-вече, за да може да се балансира Централна Европа, която не може да разчита на френските централи.

Нетният й износ е 15.4 тВтч, което е двойно повече от това, което страната е изнесла през втората половина на миналата година. Немалка част от тази електроенергия бива произведена от въглищни централи, които първоначално работеха на природен газ, но заради високата му цена, през последните месеци се връщат към стария енергоносител.

Кой колко изнася

Друг критерии, по който България се класира високо е износа на ток като процент от потреблението на страната - за полугодието той е 33%. Като единствено Босна има по-добро съотношение в Европа с 35.5%. Средното потребление на страната за миналата година е 38 тВтч, т.е около 19-20 тВтч за 6 месеца.

Този показател има най-голямо значение, тъй като не сравнява износа в абсолютни стойности между различните държави (Германия например има в пъти по-голямо енергийно производство от българското), а взима предвид процентно спрямо потреблението на страните и потенциала за производство.

С други думи, България произвежда много повече, отколкото има нужда на вътрешния си пазар. Като разликата със съседните Гърция и Румъния е огромна- те внасят повече, отколкото изнасят и потреблението им зависи от доставките от други държави. Съответно зависимостта им в потреблението на ток е 11.2% и 3.9%.

България можеше да има още повече износ на електроенергия, ако голяма централа като ПАВЕЦ "Чаира" работеше, а не беше аварирала изцяло поради съмнителна поддръжка през годините. Освен това при по-добро развитие на ВЕИ сектора през годините и изграждане на вятърни и соларните мощности, енергийният сектор в държавата можеше още повече да се облагодетелства от кризата и високите цени на тока в цяла Европа в пиковите за централи часове.