Режимът в Техеран: Наследникът е най-важен

Сметките на иранския върховен лидер

Докато все повече остарява, аятолах Али Хаменей ще поверява още повече правомощия на своя син

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Никълъс Пелам; кореспондент за Близкия изток

2 автори

Докато все повече остарява, аятолах Али Хаменей ще поверява още повече правомощия на своя син © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Докато из Близкия изток отново бушува конфликт, един въпрос продължава да фиксира вниманието на аятолах Али Хаменей, 84-годишния върховен лидер на Иран - оцеляването на неговия режим. Войната в Газа; ескалацията в регионалните шиитски центрове на Ирак, Ливан и Йемен; американските плаващи военни бази край иранските брегове; и най-вече турбуленциите сред недоволното население в страната: всички предизвикателства пред него ще бъдат възприемани през призмата на гаранциите, че системата му - уилаят ал факих, или управление на духовниците, ще продължи и след неговата смърт.

Отговорът на всички предизвикателства е Моджтаба - 54-годишният втори син на върховния лидер и неофициален наследник. Като старши капелан на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, преторианската гвардия на режима, той стои начело на двата основни стълба на страната - армията и духовното статукво. Докато все повече остарява, бащата ще поверява още повече правомощия на своя син. Амбициозните духовници ще докажат лоялността си, като го нарекат аятолах - висшия ранг, изискван за наследника. Дипломатите в Иран ще следят къде ще е мястото му на официалните церемонии, за да проследят нарастващото му влияние.

В региона Иран ще продължи да опитва да постигне ескалация, без да бъде въвлечен в директна конфронтация нито със САЩ, нито с Израел. Неговите регионални сателити ще срещнат трудности в намирането на баланс между излъчването на сила и спирането малко преди провокирането на необмислена война, която може да унищожи техните бойни способности. Иран ще окуражава "Хизбула" в Ливан, хутите в Йемен и проиранските шиитски милиции в Ирак да дрънкат с оръжие и да извършват спорадични ракетни удари по американски и израелски цели.

Във вътрешен план режимът ще излъчва безкомпромисна сила, като същевременно демонстрира достатъчна гъвкавост, за да тушира недоволството сред населението. Начинът на обличане - емблема на ислямската република от революцията през 1979 г. насам, ще бъде смекчен. Мъжете ще могат да излизат навън по къси панталони, а жените ще хвърлят хиджаба, дори когато камерите за наблюдение продължават да следят. Някои ще получат глоби, но както стана със сателитните чинии през 90-те години на миналия век, режимът ще продължи да отстъпва пред социалния натиск. В икономически план иранският петролен сектор ще продължи да се възползва от високите цени, които са в резултат на регионалното напрежение.

Пътят на Моджтаба към наследяването ще бъде постелен с много предизвикателства. Различните ирански сателити може да се отцепят и да избухнат, както направи "Хамас" в Южен Израел през октомври. Неговият ливански съюзник "Хизбула" може да имитират действията на "Хамас", но на север. Израелските стратези може да опитат да се възползват от възможността, която предоставя присъствието на толкова много самолетоносачи, за да предизвикат американска атака по Иран. Има съществен риск това да се окаже лоша преценка.

Шиитските духовници може да се възпротивят да дадат благословията си за една династия - точно нещото, за чието сваляне организираха революция. Но преди всичко населението на Иран от 87 млн. души може да поиска да скъса с една упорита теокрация, която то все повече смята за анахронизъм. Все пак хаосът, който цари другаде в региона, ще напомня на иранците за цената на бунта. Моджтаба ще се доближи до поемането на властта.